След около седмица след скорошния ми досег с НОИ се наложи пак да отида.
Първо, за да си взема книжката.
Изтеглих си билетче от системата им, както ми бе казано и отидох на гише, където тръгвайки да обяснявам защо съм там, жената ме посрещна с думите “Аз теб те познавам от някъде”. Обясних, че аз не я познавам, но тя продължи - как се казвам, къде живея.. След това, като разбра, че няма от къде да ме познава все пак чу защо съм там и каза, че нямам работа при тях. При тях се издавали само готови документи.
Пак обясних, че тук са ме пратили, “ама кой ме е пратил”, посочвам колегите им, “ама как така тук са ме пратили”, записва ми вътрешен номер и казва да се обадя там.
На въпроса ми от къде да се обадя отговорът бе да питам охраната.
Охраната, която я няма на входа на сградата. Бях видяла в самото начало на влизане едни телефони, окачени на стари булфон табели.
Позвънях на номера, обясних, че книжката ми е необходима и отговорът бе, че документите ми са в комисия и няма как сега да я взема. Обясних, че имам уверението на тяхна колега, че мога по всяко време да си взема трудовата книжка и след това да я върна. Обясних и защо ми трябва.
Ох, добре, нека изчакам при охраната.
Ей, хора, охрана на входа на сградата няма!
Седя във фоайето и чакам.
Както си чакам виждам в единия край на сградата, вляво от входната врата, след една врата, където са турникетите за пропуск към асансьорите има в кюшето една кабинка, където стои охраната.
Ахаа, значи там била.
Та, изчаквам, подписвам се и си я взимам.
Оттам се връщам в бюрото по труда, където ми казват, че съм закъсняла. Да, знам, обяснявам ситуацията.
Започва човекът да ми подготвя документите. Езиците същите ли са - да, същите са. Образование - казвам. Ама тук пише бакалавър. Не, магистър съм. Добре, казва служителят, донесете документ и ще коригирам.
Телк имате ли - да, имам, но не го нося, не знаех. Добре, донесете и него.
Подава ми едно листче в каква сфера ми е работният интерес. Пиша.
Подава ми и листче за трудова борса април месец. Трябва да отида. Питам дали е задължително, кои фирми ще бъдат, за да знам дали има смисъл да отида.

  • Още няма фирми, ако минеш към края на месеца вече ще е известно.
    И трябва следващият месец пак да дойдеш - защо, питам аз.
  • Защото така се прави, всеки месец идваш на отчет.
    Бум, убиха ме.
    Добре, ще дойда, щом трябва.
  • Интереси към курсове имате ли?
    Да, имам, отговарям. Къде мога да ги прочета какви са?
  • Ето тук, посочва ми.
    Прочитам ги и нито искам да ставам сладкарка, нито озеленителка. Но пък ми хваща окото една квалификация за управление на кризи и конфликти.
    Не може там, казва ми служителят, трябва основен курс да се запише и след това може. Така не става.
    И дотук с курсовете, осигурени от Бюрото по труда.
    Взимам си едно листче за отчет и ми се казва, че трябва да отида в НОИ, където да ме регистрират, стая 107-108.
    Питам какво трябва да нося - трудова книжка, заповед за освобождаване и IBAN, прословутият IBAN.
  • Някакви копия нужни ли са, питам аз, а отговорът е, че не са нужни.
    Хайде, обратно към НОИ. Отивам на апарата, но няма хартия. Чакаме да сложат. Слагат и си взимам. Десет човека са пред мен. Надявам се да са бързи.
    Помня от предния път, че попълвах някаква бланка. Сега видях, че е останал един екземпляр, попълних го и зачаках.
    Дойде моят ред.
    Моят късмет бе гише 12 с един господин, който говори изключително тихо и назидателно.
  • Не си прочела внимателно, казва той.
    Кое, питам аз.
  • Ето тук - и сочи.
    Пак чета. Правилно съм отбелязала, искам да получавам документите по имейл. Казвам му, че така искам, а той отново - Явно не четете внимателно.
    И аз почвам да се колебая с четенето си с разбиране. Чета и е това, което съм отбелязала.
    Тогава му казах, че не го разбирам какво има предвид, а той сочи, че не съм посочила имейл.
    Обяснявам, че си мисля, че все пак имат една база данни, където съхраняват данните на всеки и съответно имат моя имейл, тъй като с тях имаме една много дълга комуникация преди четири години.
    Няма значение, казва служителят, всичко трябва да се пише.
    След това започва обработването на документите, докато той поглежда заповедта за освобождаване, ме пита дали ще му я оставя или ще я ксерокопирам. Естествено, че няма да я оставя, та отидох да я снимам. Та да знаете, че трябва копие на заповедта.
    Пак продължи обработването на документи и човекът сподели, че да знам за в бъдеще, че в една заповед трябва да се пише член, алинея и точка, а не само член и алинея, както е в моята, тъй като по някога някои колеги връщали гражданите да си оправят заповедта при бившите работодатели и те, служителите на НОИ, нищо не можели да направят.
    По отношение на осигуровките, то НОИ плаща здравни осигуровки, както и осигурява за трудов стаж.
    Та, така с моя досегашен опит. Като времетраене ми коства три часа.
    Има служители, които са положително настроени, искат да помогнат, но така любимата ми дума “системата “, тя е тази, която е способна да направи животът ни много труден.
    Все пак аз се гордея със себе си, че не позволих за тези три часа никой и нищо да ме ядоса, а бях изключително усмихната, е, в повечето време :)