Началото на един край или как безхаберието УБИВА

Как се започва такъв текст.. как се изливат такива мисли.. Минава вече час от новината. "Тези, които Господ обича си ги прибира по-рано при него", нали така се казва?
Не, мили мои, моят брат си отиде, заради абсолютната немърливост, безотговорност, нехайство, ЕГО и ЛИПСА на достатъчно медицинско знание, НО с големи претенции. Отиде си, за да може един лекар да се тупа в гърдите, че прави успешни трансплантации и докато е в отпуск да ни се обяснява от останалите, че брат ми си въобразява, че го боли и сам си иска успокоителните. В епикризата по памет пишеше "сам си търси точните болкоуспокоителни"... И в първия му работен ден по спешност да вкарат брат ми да се прави ревизия на операцията и да се извади огромен хематом.. и после да обяснява, че не знае от къде е първоизточникът.. И да не му дават нужните лекарства да не се активира никой ДНК вирус, и да твърдят, че му дават всичко необходимо...
Отиде си, защото и света преобърнахме за точните лекарства, но пак не му бе дадена точната доза и го успокоявахме, че всичко е наред.
Отиде си, заради прогнилата, мръсна и отвратителна политика, която е убила всичко, всичко в тази държава, че най-елитната болница да има неработещ скенер две седмици или в другата, че му спукаха кръвоносен съд, докато му слагаха отново централен източник и после му преливаха кръв, за да остане жив. Колко пъти се връщаше от оня свят.. Некадърност и нехайство..едно след друго. Накрая Господ си го прибра, за да му спести болките..
Отиде си, защото неговата душа бе много над всички тук малки и дори неподозиращи колко са долни.
Отиде си, защото успяха да го пречупят. Той бе приел съдбата си и пак имаше малка надежда, защото му се живееше и искаше да бъде със съпругата си и децата си.
Брат ми преживя много, много и вярвам, че вече е на едно много по-добро място, където няма болка. Дано леля и дядо го посрещнат и го въведат там, където вече няма болка, а само мир и покой за душата. Неговата душа, която даваше всичко за всеки, даваше живота си да спасява други хора по всякакви начини и в повечето случаи в ущърб на него и семейството му. Светла, чиста, винаги усмихната душа, винаги готов да помогне.
Той ми помогна много в най-трудния момент в моя живот и аз така и не му го казах. В един момент аз вярвах, че няма да изляза от болницата, защото бях зле и с ковид и искаха да ме местят в ковид отделение, а той само каза по телефона "Сестра ми, спокойно, ще ти звънна след малко". Обади ми се след 15 минути и каза, че ако се наложи ще ме приемат, има легло за мен. И аз оцелях - и психически, и физически. И не толкова силата на болестта щеше да ме съсипе, а психиката.
Направих всичко по силите си, всички направихме, има много АКо-та, но сега той вече не страда.
Хронологията ли..
На 19 юли го одобряват за трансплантация в болница "Лозенец", но пропускат да му кажат, че има риск от наднорменото тегло. Нещо, което му казват много след това. Лишават го от информирания избор. Десетина дни след трансплантацията вече ставаше, движеше се, дори се чухме по вайбър. Изглеждаше прекрасно, уморен, но прекрасно, докато не дойде болката в коремната област. Действително викнаха специалисти, направиха консултации, но.. 16 дни се превиваше от болка и в първия работен ден на лекаря го вкарват по спешност, където махат голям хематом. Болките продължават. Седмица по-късно му махат катетъра за перитонеална диализа, болките продължават. Няколко дни след това му махат и дренажа без упойка( така ми каза той). Не коментирам абсолютно никаквата информация, която получавахме. Със зор получавахме по две думи. Знам за вирусите, които се активират след трансплантация. Това са ДНК вируси, като всеки един от нас има, но при трансплантация се активират в повечето случаи. Неговият бе цитомегаловирус (CMV). Дадох на майка да занесе лекарството, което се пие профилактично от ден 1 на трансплантацията. Отговорът бил, че му давали всичко необходимо и тези да си ги пазим, че после ще му трябват... Кога ще му трябват!?!

На 4 септември го превеждат в Александровска. Без да знае, само го информират, а се е знаело предварително. Изписаха го, мъкнаха го с линейка, цял ден стоя в Спешното, докато отново не се раздвижихме ние. Приеха го смазан, уморен, гладен, жаден.. Днес е 27 септември. 24 дни издържа в Александровска. Не мога да си кривя душата, че всички лекари и сестри бяха на първо място човечни и след това всичко останало. Веднага пуснаха и вирусология, за да излезе положителен резултат. Не мога да не призная, че те бяха тези, които ни изписаха изключително важното лекарство за борбата с изключително напреднал цитомегаловирус и съответно го нямаше в България и всички нам съседки. Господ здраве и дълголетие да дава на проф. Лионел Ростен, който макар и в чужбина, след като споделих, че никъде не намираме това лекарство, благодарение на него успях да го купя от Франция. Летях на следващия ден и на по-следващия вече брат ми бе получил вливката. Да, но не според предписанията на тамошната болница. Дали е можел да бъде спасен още тогава се питам.. не знам.. (А вече знам, че е можело...) Отказаха от реанимация да го приемат преди седмица, защото ходел често до тоалетната и не можели да го обгрижват. Стаята му в отделението стана реанимация. Преливаха му всичко необходимо, за да се стабилизира малко. Сутринта също не са можели да го приемат и с много помощ отвън, ех... Приеха го и действително хората са направили всичко възможно, но вече е било късно. Дали са всичко от себе си и са се борили близо час, но душата му е решила да напусне този свят.
Междувременно подадохме молба и за второ медицинско мнение, което да бъде на проф. Ростен, защото този човек до последно всякак се опитваше да помогне, всякак. И непрекъснато ме питаше какво се случва с брат ми.. Знаете ли кое е тъжното.. Директорът на болницата разписа разрешението за второто мнение и документът се забави надолу по веригата да получим нужните документи и да ги изпратя. Факт е, че с два дни се забави, но когато имаш минути...  

Когато става дума за човешки живот трябва да се превъзмогва ВСИЧКО!!! Животът е над егото, личните дрязги или каквото и да било. А иронията е, че днес е назначен нов изпълнителен директор на Изпълнителната агенция и е Иванка Динева, "която е била директор на Столичната здравна каса, откъдето е уволнена дисциплинарно по две причини - помолила държавните болници да си напишат сами колко пари искат да получават от НЗОК, а не ги е разпределила по прозрачни критерии, което е нейно задължение като директор. Другата е, че е използвала столичната здравна каса като политическа бухалка срещу неудобни на ГЕРБ лекари." (Изт. в. "Дневник"). За каква промяна, за каква нова агенция за трансплантации, за какво въобще говорим, като най-важното е да има пари, много пари.... Държавата отдавна я отписах.. аз в сърцето си вече не съм част от тази държава...
Сега, в 0:47 минути брат ми можеше да е жив, ако не бе случил на поредица от немърливост, поредица от нехайство, поредица от незнание...
В 23:00 ми се обадиха да споделят новината. Гласът оттам се представи и замлъкна.. Попитах "Отиде ли си?"и нямах нужда от потвърждение, просто знаех.. Лекарката трябвало да сподели на някого и решила да съм аз, защото днес видяла майка и съпругата на брат ми в какво състояние са. Дори и в такъв тежък момент тя и вероятно и екипът й мислят за хората. Имат отношение. Утрото е по-добро от нощта. Кажете им утре. Така ме посъветва тя и й благодаря. А как се казва.. не знам.. няма правилен начин. Няма.. Господ да дава сила на всички. Най-вече на племенничките ми.
Самоуспокоявам се, че вече не го боли. Господ прибира по-рано тези, които обича най-много, чистите души.
Брат ми бе една чиста душа, чиста душа...