Днес е последният ми ден в сегашната ми компания. Замислих се как се чувствам и за пореден път стигам до извода, че си тръгвам от хора, които обичам безкрайно много. Колеги, които са ми приятели и се надявам да останем приятели за цял живот. Оставам за гърба си компания, която бе до мен в най-трудния момент от живота ми и усетих подкрепата на екипа с всичките ми възможни сетива.
Хора, които ми правиха изненади, докато бях в болничен, хора, които ме чувстваха толкова близка, че да споделят техните болки и радости.
Моето приключение започна още с първото ми интервю, където имах среща с един от клиентите ни и на когото му разказвах със страст за всичко арабско, а самият той е от култура, която не долюбват арабите. Тогава, у дома, си казах, че сама съм се прецакала, а на следващия ден тогавашния HR мениджър ми се обади с предложение за работа.
Безкрайно съм щастлива, че съдбата/ кармата / несъзнателното ме срещна с нея. Човекът, от когото научих безкрайно много, когото първо се отнасяше към всеки като човек и след това като мениджър. Човекът, който буквално ме изнуди със страхотни доводи да запиша психодрамата и който бе всячески с мен, когато разбрах, че съм болна.
Човекът, който ми помогна, когато започнах да затъвам психически и емоционално и който нито за миг не се отказа от мен. И преди съм казвала, че тя е моят пример за това как трябва да се отнасям с хората. Искрено се надявам да мога да й върна поне една частица от цялата доброта, която съм получила от нея.

Един от най-хубавите ми моменти бе, когато едно от задълженията ми бе да доставям радост и настроение на екипа. Обожавах да виждам усмивките им, да ги чувам как се смеят или забавляват. Обожавах да се шегуваме, че аз съм “виновникът” да наемем някого.
Помня, че след един брутален ден от неуспешни интервюта дойде един човек, на когото се зарадвах от все сърце, че е подходящ за позицията. До ден днешен работи в тази фирма. “Кафеви”, винаги ще те давам за пример, че надежда има винаги :)
Или девойката, която бе толкова лъчезарна и искрена, че с колегата бяхме единодушни, че я искаме и дори не се стигна до второ професионално интервю. Все още работи с нас. Или пък друга кандидатка, която се представи страхотно на срещата ни и впоследствие установих, че е от Смолян и съм щастлива, че я познавам. Възхищавам се на нейното умение да си казва всичко, което мисли.
Или пък двама души, които работеха в компанията преди мен и толкова много обичат сладки, че станаха Candy team и имаха специални връзка за доставка на бонбони на бюрата. Девойката е моят ексел гуру, възхищавам й се от сърце, а младежът обожава да пътува като мен. Той е от малкото хора, на които винаги всичко съм споделяла. Сега двамата си имат свои отдели и са мениджъри, но в сърцето ми те винаги ще бъдат Candy team.
Или пък друга колежка и приятелка, която не успя да замине за Щатите и след като нейн приятел /Хайтауър/ сумати пъти я карал да дойде при нас на интервю се съгласила. Тя в момента от агент е мениджър. Тя е едно от най - нежните, мили и добри създания, които познавам и силно се надявам да бъде безкрайно щастлива.
Или пък другата приятелка, която обожава книги и в нея намерих сродна душа. Дори в момента заедно участваме в “По пътя на книгата”, където около 30 души четем една и съща книга, пишем коментари и я препращаме.
Или пък друга приятелка, която бе първото ми техническо завоевание. Беше голям зор да я убедя да приеме работата.
Или пък един друг приятел, с когото много си бъбрехме, обичаше да ми крие нещата или да си пише буквата на шишето ми с крави. Това е човекът, който винаги ми е казвал всичко в прав текст и ми казваше Герхард.. Вече не помня каква е историята на името.
Оле, това мое шише за вода… Самото шише също може да разкаже сумати истории и перипетии, ако можеше да говори. :)
Или пък се сещам за един прословут, страшно вкусен шоколадов кекс. Чакам го повече от година, но днес една моя мечта се сбъдна. Благодаря :)
Или пък нашият ИТ специалист, с когото сме мили клавиатури на чешмата, изсушавали сме ги и те после са работили.
Или един мартенски рожденик, който трябва да компенсира на следващото събиране моята липса сега :)
Най-много обичах да се събираме за рождени дни, да пеем за рождениците и да ръкопляскаме. Генерираше се страхотна енергия. Или пък по време на подготовката за тези тостове как усилено имаше опити за саботаж и само се чуваше от мен “не пип, че бум, че пляс”.
Ооо, моите прословути шотове. Няма как да ги подмина. Поне 90% алкохол и малко сок за цвят. Бяха убийствен хит, буквално. Уви, никога не ги пробвах :)
Или пък като зареждах лакомства и само извиквах “бонбониии, ядкиии, плодовее” и особено на плодовете всички тичаха и изчезваха за секунди.
След това се взе решение да се увеличим доста, да увеличим нашия си екип и след моите лични перипетии се върнах на работа. Бях готова да работя на старите обороти, но за щастие имаше по-мъдри хора от мен и ме убедиха да работя по-малко часове и пак да си върша нещата с желание и любов.
Впоследствие се преместихме в по-голям офис, предложиха ми друга позиция и задълженията ми станаха по-фокусирани. Така успях да опозная моята колежка, която до такава степен успяхме да се сработим, че дори си окачихме на стената пред нас различни саркастични текстчета и картинки и много се забавлявахме. Надявам се да съм уловила поне мъничко сарказъм, защото животът е изключително интересен така.
Или пък как в нашия кабинет се смеехме на воля, слушахме музика и дори веднъж с HR мениджърката се разпяхме на песента “The time of my life” от филма “Dirty dancing”. Имахме свободата да се изявяваме и да бъдем себе си.
Разрастването неминуемо доведе до нови правила, до невъзможността да създадем толкова близки взаимоотношения с новите колеги, но това не попречи на никой от нас да опитва.
Днес се събрахме да се сбогуваме. Аз го направих по моя си начин. Сготвих им с любов и предадох цялата си енергия в храната.
Благодаря за всички изненади, подаръци, мили думи, прегръдки, усмивки, разбиране, смях, веселие, викове, ненормална музика и още много. Благодаря за разбирането, добрината, помощта и подкрепата.
Разбира се, че съм имала и трудни моменти, моменти на съмнение, на недоизказаност, но те са отминали и искам да запомня само хубавите неща.
Научих много, създадох приятелства до живот, промених себе си и разбиранията си, научих кое е важно в моя живот, благодарение на работата ми там.
И хиляди думи да напиша ще е малко.. Благодаря ви! :)

thumbnail--6--2

thumbnail--5--2

thumbnail--4--2

thumbnail--3--2

thumbnail--2--2

thumbnail--1--2