Моята "Синя врата"

От няколко години в София станаха много известни местата, където можеш да отидеш и да рисуваш с чаша вино в ръка. Аз започнах да ходя на такива събития от миналото лято и помня първият път колко хубаво се почувствах, че моите три часови мацаници се превърнаха в картина. Чак не можех да повярвам и бях изключително горда със себе си.
Снощи с моя приятелка отидохме да рисуваме т.нар. Синя врата. Тази картина буквално е изстрадана, защото по същото време бе премиерата на книга, която чаках с нетърпение да излезе. След като превъзмогнах вътрешната ми борба дойде настинката ми, поредната.. Излизайки натам имах температура, замръзвах, едвам преглъщах и нямах никакъв глас. Впоследствие се обади и глада, както и главоболието. Същото се случи и с приятелката ми Елидия или както аз й казвам от университетските ни години "Кук". Та, затова казвам, че картините ни са изстрадани. :)
Решихме да посетим SpotArtStudio, тъй като бяха пуснали ваучери, а и картината в конкретната вечер бе много красива. Напомняше ми на Санторини с тази синя врата.
За самото място локацията е изключително удобна, защото се намира точно на изхода на метрото, така че за нас това бе улеснение.
Мястото е много уютно, приятно и разпускащо. Момичето, което ни посрещна е много любезна, дори когато някои от нас смятахме, че рисуваме боза тя ни караше да станем, да се отдалечим от картината и да я погледнем. Тогава се виждаше, че все пак рисуваме нещо. :)
Друг плюс е, че виното и водата са включени в цената, а не се доплаща допълнително.
Художникът, който ни напътстваше в рисуването, използва подход, който до момента не бях срещала на такива места. Първо с молив си разграфихме платното, за да се ориентираме в пространството кое къде ще бъде нарисувано впоследствие. След това започнахме постепенно да слагаме бои и да оцветяваме.
Това доста улесни рисуването, защото знаех до къде точно да оцветявам, къде да прелея или да оставя.
Единствено след средата към края усетих едно спиране на обясненията от негова страна. Аз трябваше да гледам картината и да го питам какви цветове нанася, за да мога да го направя същото. Също така бе споделил, че има малки картички с картината, която рисуваме, пред всеки един от нас и да се водим по нея. Иначе бе много отзивчив, помагаше на всички, докато намерим точния цвят за конкретната част. Връщаше назад, изчакваше и рисуваше.
Цялото преживяване бе истинско и емоционално, още повече че аз съм влюбена в тази картина. Отидох с идеята, като стане готова да я закача над спалнята ни, до звездната карта.
Определено ще отида отново да рисувам там, като следя за картини, които да ми допаднат и да отиват на интериора у дома. Вече обръщам внимание на това, тъй като имам няколко картини, които не подхождат на обстановката и просто си стоят :)
Ако не сте опитали още подобен начин на разпускане - давайте, защото е зареждащо, тонизиращо и ласкаещо да видиш, че можеш да рисуваш :)