Медицински катаклизъм

Действието се развива днес, 10 април 2019, София.
Телефонът ми звъни в три следобяд. Поглеждам, учителката от детската градина и вече знам, че нещо е станало. Алина не се чувства добре, боли я главата и е топла.
Тръгвам и си прибирам детето. Отпаднала, леко хленчеща, защото й е лошо. За наш късмет, педиатърката ни днес е следобед и решавам да карам директно към болницата.
Да,ама Алина казва, че ще повръща. Спирам колата, детето повръща, още повече отмалява, вече гори и аз се прибирам до вкъщи да извикам и Никола. Какъв късмет, че днес работи от вкъщи.
Стигайки у дома бутам в устата една лъжица Нурофен и потегляме.
В болницата виждаме, че нашата педиатърка е в отпуск, а заместващата я е била до обяд. Питаме на рецепция кой може да прегледа Алина. Те ни пращат на по-малката рецепция, защото джи пи-тата били отделно от болницата и не отговаряли за тях. Отиваме, където ни пращат и чакаме жената да приключи с разговорите. Обяснявам всичко отново и тя отговаря, че всички педиатри са си тръгнали и че няма кой да прегледа детето ни в тази болница. Отпраща ни.
Поглеждам към таблото до лекарския кабинет за телефона на дежурния център и набирам. Обаче там пише, че прегледът важи след 20:00 и по празници. Все пак набирам няколко пъти, но неуспешно.
Междувременно Алина се е разкиснала в ръцете на баща си.
Качваме се в колата и аз я гушкам. Не ме вълнуват коланите. Детето ми има нужда да бъде гушкано.
През целия път тя ту се унася, ту плаче от болки в коремчето. Поне температурата намалява.
Стигаме до Полимед. Влизам и обяснявам на регистратурата. Оттам двете жени ми казват, че прегледът ми ще важи след 20:00, преди това трябва да е платено. Съгласявам се, Алина трябва да бъде прегледана. Тогава те се сещат, че нямат в момента педиатри. Настоявам, че не мога да си тръгна без лекар да я види. Повръщала е няколко пъти. Това е малко дете все пак.
Накрая едната казва "Оо, Якова може и да се съгласи да я прегледа. Тя преглежда по принцип. Ама ще трябва да си платите. На 3 етаж."
Гушкам Алина и се отправям към асансьора. Междувременно Никола търси къде да паркира.
Намирам кабинета на лекарката, питам кой е последен и чакам. Обяснявам на майките там какво правим тук и те ме успокояват, че лекарката е добра и ще ни прегледа. В този момент излиза една жена от кабинета и ме пита аз за какво чакам. Обяснявам, че ако тя е д-р Якова, то съм за нея, защото детето ми повръща, боли я глава, корем и е имала температура. Обяснявам и ситуацията с нашата педиатърка. Тогава въпросната лекарка каза, че тя си има пациенти и защо не съм отишла при еди коя си, забравих й името, моля за извинение.. В отговор споделих, че регистратурата са ме пратили при нея, аз нямам претенция при кого ще бъда, само детето ми да бъде прегледано. Тя се врътна, изкоментира си нещо с медицинската сестра и затвори вратата на кабинета. Поседях малко, станах, взех си детето и си тръгнах. Умът ми не можеше да побере защо тази жена реагира така. Почувствах се нежелана и буквално изгонена. За мен това бе изключително непрофесионално и недопустимо за един лекар.
Пред регистратурата Алина повърна два пъти и напуснахме центъра.
Отидохме в Пирогов в детския център. Обясних отново цялата история, рецепционистката сподели, че може би ще трябва да си платим. Насочи ни къде да отидем и влязохме в кабинета.
Бяха три дами, разказах цялата история, а те бяха втрещени.
Лекарката я прегледа внимателно, пусна ни като спешен случай(т.е. не плащахме), обясни, че е вирусно заболяване, предписа ни лекарства, ако повръщането продължи. Попита ни дали искаме хомеопатия, защото може и такава да предпише, но сега е написала лекарства. Отговорих й, че е без значение, важното е да подейства. Затова останахме на традиционната медицина.
На тръгване разписахме различни документи, за да оправдаем спешния преглед, Кольо ходи за печати разни и върна документите. Тръгнахме си спокойни, че не е нещо сериозно.
Вече 6 часа се борим с температура и повръщане и ще продължим, докато е необходимо.
Пиша този текст, заради целия ужас, който преживяхме днес. Заради безпомощността, която изпитахме днес. Заради гнева и яростта, които ме бяха обладали. Заради човечността, която срещнахме накрая. Заради факта, че НЕ трябва да бъде отказван преглед и лечение на никого. Заради това, че в една огромна болница няма един педиатър или въобще лекар, който би желал да направи преглед.
Заради цялата бюрокращина, превзетост, документация и почти всякаква липса на човечност, хуманност и клетви разни. Заради това, че има лекар и лекар. Заради това, че медицината ни е в девета глуха. И колкото и някои да се опитват да изплуват и да я дръпнат нагоре, има други, които я дърпат надолу.
Заради това, че искам да се знае кои лекари си позволяват да правят разни коментари. Може и да са прекрасни диагностици, но аз днес видях това лице и ще запомня конкретната лекарка с това лице. Ако с този текст мога да предотвратя подобно поведение следващ път, то ще съм постигнала целта си.

Ако погледна от финансова гледна точка - на мен и съпруга ми се удържат ежемесечно няколко стотин лева осигуровки, като се предполага, че като се наложи на някой от нас ще може да се възползваме, защото сме редовни платци. Да, ама не. Или пък, че детето ни трябва да получава безплатно медицинско обслужване.
Мисля си и съм щастлива, че днешното състояние не бе нещо сериозно. Ами, ако беше!? Ако нямахме време да обикаляме три болници.. Тази вечер, говорейки за изминалия ден се сетих за мой бивш колега. В наши разговори беше споменавал, че от болница в болница са изпуснали детенцето му. Не знам подробности, не съм разпитвала. Не мога да си представя и за секунда чувствата му, но смятам, че усетих до някаква степен безпомощността и безпътието. Сега, няколко часа по-късно всичко ми се струва далечно.
Дано си остане и там.

Оо, бях решила да заведа Алина утре при заместващата педиатърка, но се оказа, че трябва да си запиша час през някаква медицинска платформа, а там часове има чак за след три дни.. Сякаш исках да си запазя час за маникюр..
Ще си изчакаме нашата педиатърка, която, за наше щастие, е намерила своето призвание. :)