Манастирът Св. Никола, Порто Лагос, Гърция

Днес, като ден от лятната ни почивка не бе много топло, тъй като цяла нощ валя дъжд и сметнахме, че ще обикаляме по околията. Преди години бяхме идвали по тези места, прясно женени, и бяхме посетили един манастир до Порто Лагос, намиращ се във водата - Св. Никола. Облякохме се, като за студено време и потеглихме. Да де, ама по пътя слънцето се появи, че почна и да пече. Когато пристигнахме започнахме да се събличаме. Уви, само Алина имаше късмет да е по рокля и чорапки, а ние с дънките се варяхме.
Та, към манастира. Изключителна красота.
На самия вход има кабинка, до която човек раздава покривала, ако си облечен по-разголено, т.е. летно ти дава покривало за рамене или крака. От там се върви по един мост, който води до по-големия параклис, като около него има различни беседки, пейки, навеси, тоалетна, помещения към самия манастир, машина за вода, както и едно огромно дърво, което сигурно е към или над 200г. Диаметърът на короната му бе към 10м.
Влязох в параклиса и там наблюдавах гърците, които минаваха почти през всички икони, като всяка я целуваха и се кръстеха по три пъти, без значение от възраст, пол.. Направи ми впечатление, защото това не е привично за нас. Влизаш, целуваш икона, кръстиш се и излизаш. Предполагам, че това е техният начин на молитва.
След като поседях малко вътре излязох, за да потърся Никола и Алина. Те вече се бяха ориентирали към по-вътрешната част на манастира или по-навътре във водата. Отново едно мостче, което води до малко параклисче. Там запалихме свещи за здраве. Пред свещите има касичка за събиране на пари, никой не продава свещите. Пускаш си парите и взимаш свещичка. Друго интересно бе, че има листчета за имена, които се изчитат на следващата литургия.
Самото място вдъхва спокойствие, уют, мир. Човек може да седи много време, да се любува на природата и на гърците, които поддържат това свято място, както и да се помоли спокойно.
Имаше изключително много българи. По начало в този регион се забелязват основно смолянски и пловдивски коли. Софийските и от другите градове са по-голяма рядкост. Дори едни българки ни взеха за чужденци и помолиха да ги снимам. След като им върнах телефона ги чух да разменят български думи. :)
Алина бе впечатлена, че манастирът е във водата, не можеше да си го обясни как хем е във водата, а пък ние сме сухи.
Ако имате път към Порто Лагос в Гърция или близкия регион, определено си заслужава да посетите това местенце. Красиво е и вдъхва спокойствие на душата.