Малко от кухнята

Честно казано малко ми е трудно да структурирам това, което ще напиша, заради простата причина, че не знам от къде да започна.

На всички ни е ясно, че българската медицина и медицинско обслужване куца много, да не кажа, че направо е на инвалиден стол, но ще се въздържа от такова сравнение, защото там в болниците имаме изключително кадърни лекари и медицински сестри, и като цяло медицински персонал, които все още помнят какво е Хипократова клетва и се борят със зъби и нокти за здравето ни, въпреки всичко и всички, а понякога и въпреки нас.

Но действителността си е действителност. Няма да ви цитирам статистики колко души са в листата на чакащи за трансплантация, колко  често се обновява, колко души са на диализа или колко никъде не се водят, поради простата причина, че не вярват в никакви списъци и не е да нямат причина за това. Аз самата четири години не исках да бъда включена, но това е друга тема.

Няма да крия и моята огромна предубеденост към нефролозите и част от лекуващите ме в момента. Умишлено казвам "предубеденост" и разбира се, не без основание. Но има едно голямо НО, за което бих искала да споделя днес.

Още отпреди да съм трансплантирана членувам в различни международни фейсбук групи за трансплантирани и хронично бъбречно болни. Това, което искам да споделя е конкретно за Щатите. Разбира се, отбелязвам, че за всеки щат всяка една процедура е индивидуална и си има своите условности. Има хора, които им отказват трансплантации в техния щат и отиват в друг и така до безкрай, но и това е друга тема. Ох, много теми станаха, но са важни.

Искам да споделя за лекарствата. Всички знаем, че за Щатите, ако нямаш здравна застраховка си за боклука, ако си с ХБН, а и не само, като цяло, ако си с хронично заболяване, а и не само.. Та, в тези групи хора са споделяли как са живеели в колите си по време на диализа, защото не са имали пари за нищо друго, как тяхната осигуровка покрива само три години от имуносупресията и след това е нужно те да си я заплащат, как съпругът е с намалено работно време, а трансплантираната не работи и съответно не могат да продължат да покриват здравната застраховка, съответно се появява и невъзможността да се закупуват скъпоструващите и така жизнено - необходими лекарства. И още много подобни и тежки случаи, на които съм попадала.

И оттам аз си направих един паралел за България. Държавата ни може да е всякаква - корумпирана на всички етажи на властта, некадърна администрация, тромави процедури - много примери мога да дам, неадекватни лечения, поради незнание или незаинтересованост и т.н.

НО, ето го и НО-то - държавата ни плаща ДО ЖИВОТ всички имуносупресивни лекарства. Да, за някои се доплаща някаква сума, но на фона на лекарство, чиято цена е 1116 лв и се взима безплатно, мисля, че 20 лв може да се доплати за лекарство, чиято стойност е 90 лв. Това са две от лекарствата, които приемам, а имам още няколко. Да, това, което е 1116 лв го получих след почти месец и половина и се наложи да го търся по групите за трансплантирани (за щастие, всички си помагаме кой както може), но все пак го получавам и държавата ще ми го дава, докато имам нужда от него.

Вярно е, че трудно взимаме направления и в повечето случаи си плащаме прегледите, НО откакто съм болна нито веднъж не ми е отказано направление или изследване. За преди е факт, че не успявах да взема и едно направление, когато ми се наложеше, а то ми се налагаше на няколко години. Въпросът е, че СЛЕД  ТОВА винаги съм взимала.

И след това се замислих как някак ни е по-лесно да виждаме черното, вместо да се помъчим да видим хубавото. На мен винаги ми е по-добре и по-приятно на душата да се стремя да виждам хубавото.

НО тук не става за моя избор да гледам само хубавото. Тук става дума, че България е една изключително социална държава. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО. Оставам настрана, че никога не съм взимала детски за Алина и честно казано се надявам и да не взимам. Оставам настрана и различни суми, които се изплащат. Идеята ми е, че в основата си имаме изключително социална политика. Изключително много сме облагодетествани, откъм възможности за лечение и лекарства. Казвам всичко това от гледна точна на човек, който ще зависи от тази система, докато е жив или поне, докато живее в България.

Хубаво е понякога да погледнем по-обективно и да си дадем сметка, че все пак в България не е чак толкова лошо, дори и със своите условности.

Поне аз се опитвам да го правя и това ме кара да се чувствам добре, защото няма черно и бяло - винаги има много повече цветове. От нас зависи къде ще решим да погледнем :)

Бъдете здрави :)