Що е това любов? Колко често сме си задавали този въпрос. Какви са чувствата, които би трябвало да изпитваме, как да се държим и какво да правим, щом пеперудите запърхат в стомасите ни?
Щом стане дума за любов се сещаме за т.нар. голяма любов, за любовта между двата души, за романтичната любов. Но знаете ли, че има още много други любови. Любов към природата, любов към домашен любимец, който наричаш „свой приятел“ и др., но най-голямата любов за мен е майчината любов. Когато аз станах майка осъзнах, че на света няма по-силна, чиста, искрена и вечна любов от майчината.
Та, каква е историята на моята любов. Тя пося семена, когато видях двете мечтани чертички. Още тогава обещах, че ще браня това човече с всякакви възможни средства. Моите чувства растяха с всеки изминат ден, когато четях книги, в които бе описано коя част от тялото на бебето се развива в конкретната седмица. Сърчице, главичка, скелет, кожа, коса и т.н. Прекрасните емоции, с които ме окриляше моята любов бяха неописуеми. За първи път усетих едно протягане на ръчичка на 1 юни, сякаш тя знаеше, че това е денят на децата и очакваше безброй положителни емоции.
Моята безгранична любов продължи и когато й откриха сърдечни малформации и не даваха големи шансове да оцелее. Продължи, когато имаха съмнения за синдрома на Даун и ме накараха да направя амниоцентеза. Увеличи се, когато искаха да прекратя бременността. Особено тогава моята любов бе безгранична, твърдо решена, че ще спазя обещанието си от първата ни среща на двете чертички.
Моята любов продължи и когато родих в 32 гестационна седмица с риск за живота и на двете ни. Толкова бях нетърпелива да се срещнем лице в лице, че махах кислородната маска, за да мога да дишам по-добре. И когато ми я подадоха да я видя, а аз нямах сила да сваля отново маската, за да я целуна, аз усетих най-неописуемото чувство, което се надига в душата ми.
Някои казват, че трудностите правят любовта по-силна и съм убедена, че е така. Когато бях изписана от болницата без дете в ръцете и ходех по няколко пъти на ден да я виждам в кувьоза, когато изцеждах кърма в колата, знаейки че е изключително важно да запазя кърмата си и да й я дам, когато се самообвинявах, че не успях да я износя до край, когато продължихме с рехабилитации до втората й година, за да се борим да е здрава, тогава осъзнавах колко е безгранична майчината любов.
Когато тази година ми казаха, че имам бъбречна недостатъчност, която най-вероятно е следствие на прееклампсията от бременността и че не бива да имам други деца бях съсипана, но и за секунда не съм се замисляла, ами ако тогава бях прекратила всичко, както ми казваха - дали сега щях да имам друго здраво дете, а и аз да съм здрава. Дори не мога да си представя живота без моята най-голяма и истинска любов, не мога да си представя да живея без нейната усмивка, без да чувам как изрича „мамо“ и да се сгушва в мен като бебе. Моята майчина любов ме направи неимоверно силна, окриля ме и ми дава сили да се боря да живея, защото тази любов ми дава сила за живот, за да бъда до нея. Без нея съм обречена. Безрезервна любов, без условия.