Вече пет месеца посещавам курсове по психодрама - личен опит. Винаги съм искала да го направя, но все не съм стигала до там, а сега моя колежка сподели, че ще има курсове, аз изявих желание, но пак нещо ме спираше, докато отново тя ме убеди да опитам. И искрено се радвам, че се съгласих.
Първата ми среща с групата и водещите бе изключително емоционална, хора, познаващи се едва от един ден споделяха лична информация, която аз не бих споделила и с близки приятели. Закачах се за техните емоции и съпреживявах. Мислех си, че няма какво повече да ме разтърси, а се оказа, че това бе само началото.
Всеки, при добро желание, може да се запознае какво е психодрамата, така че този момент ще го пропусна. Мога само да кажа, че за този кратък период аз успях да надградя своята емоционалност, да разпознавам по-добре емоциите си и най-важното – да се опитвам да ги овладявам така, че след това да не ме смачкват.
Психодрамата бе лек за душата ми, когато разбрах, че съм болна. Дори бях току що изписана от болницата и отново исках да отида. Спряха ме само страничните реакции на няколко лекарства.
Това бе мястото, където бях сто процента сигурна, че ще споделя какво чувствам и ще срещна разбиране. И най-важното, исках да споделям и то много.
Постепенно, непланирано, хората в тази група започваме да сме близки без да го искаме. Разкриваме най-съкровените ни тайни, защото знаем, че те ще останат там. Това е едно от първите правила, с които се съгласяваме – конфиденциалност.
Психодрамата ми помогна да споделя със съпруга ми мисли и притеснения, които не съм си и представяла, че някога ще го направя. Сякаш някаква сила те укриля, зарежда те със смелост и ти говориш.
Тук научих и, че прошката идва, когато си минал през гнева и това е етап, който не може да се прескочи. Дори съм изпитвала потребност да се свържа с хора, с които не общувам от години и да кажа, че съм простила и не тая нищо лошо към тях, дори да ги попитам как е техният живот сега.
Научих и, че няма нищо случайно в действията и поведението ни. Всяко едно наше действие е продиктувано от подсъзнателно решение, но което може да се тълкува по безкрайно много начини. Дори да се разболееш в абсолютно неподходящия момент. Познато, а ;)
Най-важното, което научих за себе си за момента е, че колкото и притеснения да имам по отношение на някого или си мисля, че реакцията на отсрещната страна ще е отрицателна, неодобрителна или отблъскваща, то докато не направя първата крачка и не споделя своите мисли, терзанията ще продължават до безкрай или докато стане прекалено късно и безвъзвратно. А сега остава да изпълня извода, до който съм стигнала.
Преди време моят съпруг ни оприличи на шега на сбирка на алкохолици – малка общност, в която споделяме, ПЛАЧЕМ и всичко остава там. А като се прибера вече не ме пита дали съм плакала, а само констатира „Плака, нали“.
Искрено съм благодарна, че започнах тези курсове и съм в очакване да разбера още колко много неща ще разбера за себе си, за емоциите си и за душевния си свят. Пробвайте, може и да ви хареса :)