Хърватски ресторант Heyday

Идеята ни да отидем на ресторант произлезе от това, че на рождения ми ден двамата с Никола бяхме ангажирани с един курс и щяхме да приключим ранния следобед, време, което не предразполагаше към готвене и приготовления за събиране у дома. Затова решихме да празнуваме някъде навън.
Първата ни асоциация бе да е някое близко заведение, за да не се разкарваме много много. След това пък ми се прииска да отидем някъде, където никога не сме били и където може да опитаме нещо различно.
Вчера през деня прегледах набързо някакви ресторанти с добри отзиви, като искахме да има и градина, в която Алина да тича, тъй като ни бе ясно, че тя няма как да стои няколко часа на стола спокойна.
След това пък се сетих за реззо, откъдето може да се прави резервация, но и има и филтър за желанията ти към ресторантите.
Така много бързо отделих 20тина ресторанта и започнах да ги разглеждам.
Имах няколко колебания, но сякаш хърватският ресторант изпъкваше с нещо. Коментарите за него бяха страхотни, това също нямаше как да го подмина.
Така бързо реших и направих резервацията за днес, като днес им се обадих да попитам дали би могло да си донесем и наша торта, тъй като поводът ни за събирането е рожден ден, а мъжът на телефона с най-естествения тон каза "Разбира се, че може. Ще ви очакваме". И ми стана едно леко на душата :)
В уречения час, дори с малко закъснение пристигнахме в ресторанта и бяхме посрещнати с невероятно любезна дама. Тя ни обслужваше през цялата вечер и мога да споделя, че това е първият човек, който ни е обслужвал някога и да е бил толкова вежлив, внимателен и усмихнат. Още повече, че Алина на моменти беснееше и тичаше напред назад, а тя съвсем спокойно й даваше различни играчки и занимания, с които да играе. Като тук е мястото да споделя, че имаше цяла масичка с най-различни играчки, моливи, рисунки за оцветяване, пъзели и всякакви джунжурии, с които децата да се забавляват.
Самото заведение е доста компактно с няколко маси вътре и градина с маси отвън. Интериорът е много свеж, навсякъде има закачени снимки от Хърватска на самото семейство, различни картични, морски дарове, мидички. Създадено е едно усещане за морска Хърватия. Много ми хареса :)

Храната е в огромни порции, като например салатата е 300г. Ние се нахранихме само със салатите, а вече бяхме поръчали и основно - кое от кое по-вкусни.
Тъй като аз се бях спряла на лаврак, приготвен в морска сол, пред нас съпругът на дамата и предполагам и готвача фламбира рибата в морска сол, а след това я обезкости. Беше много впечатляващо.

Човекът сподели, че типично за хърватската кухня са морските дарове, както и накиснати меса в различни подправки.
Никола си взе една тяхна ракия, която е била донаправена с подправки и ароматът й беше фантастичен. Чак ми се допи да си призная :)
На Алинка наденичките бяха много вкусни, а майка си беше взела телешко месо, което е било киснато часове наред, а след това на бавен огън е приготвяно 6-7 часа и тъй като е било мазано с подправки е направило и собствен сос. Е, мога да ви кажа, че месото буквално беше мозък. Много вкусно.
Друг техен специалитет бяха и свинските ребърца, не успях да разбера начина им на приготвяне, но бяха също така много вкусни.
Взехме и скариди в специален сос. Думи нямам да кажа колко вкусни бяха.
Това, което ми направи много силно впечатление, освен храната, разбира се, бе отношението на това семейство към нас, а според мен и към гостите им. Самата дама сподели, че ние не сме клиенти, а сме техни гости. Внимателното и вежливо отношение си личеше във всяко нейно действие и действително те ни накараха да се почувстваме на гости да не кажа у дома.
Те помогнаха празникът ми да бъде топъл, приятен, уютен и радостен.
Благодаря от сърце и определено скоро ще се видим отново.
А в цялата еуфория за първи път аз не снимах храната си :)