Хотел "Виталис", Пчелин

Януари месец имахме голямо желание да прекараме няколко дни, потопени в минерален басейн. Така започна търсенето за февруари. Оказа се, че много хора, като нас имат същото желание. Имахме две условия - басейнът да е минерален и да е в близост до София. Накрая си спомних, че преди година и малко бяхме правили тийм билдинг в едно хотелче на сравнително близо разстояние. Беше чистичко, басейнът бе външен и минерален, а и правеха страхотни панирани сиренца с боровинки.

Така направих резервация в хотел Виталис в Пчелински бани. Споделям мястото, защото ми се иска да разкажа за самия хотел и вие да прецените дали би бил подходящ за вас.

Пристигнахме вечерта към 19:30, след като Алина поспа в колата.

Дамата на рецепция бе изключително любезна и ни даде ключа от стаята.

Попитахме дали има халати за басейна и се оказа, че ползването на техен халат е 10 лв, като тези пари не се възстановяват.

Качихме се към стаята и веднага щом я отворихме ни лъхна миризма на цигари. Имахме чувството, че самите тапети се бяха пропили с миризмата. След като проветрявахме известно време по няколко пъти на следващия ден миризмата вече я нямаше. Затова предположихме, че хората преди нас са пушели вътре и не е било добре проветрено.

Самата идея на обзавеждането ми допада, тъй като е ретро стил, но пък мебелите в нашата стая бяха захабени, имаше пирони по столовете и както Никола се изрази - нечий чорапогащник или по-фина дреха ще отиде на кино.

Силно впечатление ни направи чистотата, въпреки че цялото обзавеждане бе старичко или просто много използвано. Бях предупредена, че е правен ремонт и затова цените вече са по-високи, но в нашата стая определено не видях кое е реновирано.

Алина много се зарадва на всичко, особено на външния басейн.

Слязохме в ресторанта, стори ми се една идея по-светъл, откакто бях предния път. Не ми се стори нещо да е променено, като интериор. Настанихме се и поръчахме. В ресторанта бяхме към три-четири заети маси и предполагахме, че всичко ще ни бъде донесено сравнително бързо. Момчето, което обслужваше масите видимо нямаше опит и бе изключително притеснен. Само се извиняваше за закъсненията. След около 30 минути ни донесоха салата и картофки. Помнех от предния път, че картофките са мнооого вкусни. Така си и беше и сега. Алина си изяде всичко в чинията, което бе голяма изненада за нас.

За съжаление, поръчките се забравяха. Третият път, когато извикахме сервитьора той дойде толкова след това, че аз бях забравила, че искам да поръчам.

Алина изяде десерта на няколко хапки.

Намери си приятелки, две сестри, и децата играха на воля.

По принцип в петък и събота има музикално оформление с певица. Певицата започва да пее към 20:30. В петък ни направи много хубаво впечатление.

Уви, Алина бе доста крива от недоспививане и се качихме да събираме сили за съботния ден.

На сутринта станахме и слязохме да закусим. Уви, в закуската нямаше промяна от предния път също. Бях разочарована, че предлагат чай в пластмасови чаши. Но пък като помолих за нормални чаши за чай не ми бе отказано.

Прясното мляко бе студено. Ако е имало възможност да се топли не сме били уведомени.

Нямаше кафе към закуската, нито сокове. Т. е. на бара имаше, но срещу заплащане. Иначе доматите и краставиците бяха изключително вкусни. Още вечерта от салатите ми направи впечатление за това колко са сладки.

Облякохме се с банските след закуска и се отправихме към вътрешния басейн. Бяхме решили да сме вътре, заради Алина, но щом отворихме вратата ни лъхна миризма на мухъл и запарено. Директно се отправихме към външния басейн. Алина много се радва. Цамбурка и подскача.

Дойдоха нейните приятелки от предната вечер и си поиграха още малко.

Видях една табела за щраусова ферма и разбрах от майката на момичетата, че в самата ферма продават и щраусови козметични продукти. Решихме да отидем след обедния сън на Алина.

След като събрахме водна топлина се отправихме на обяд с надеждата да не чакаме 40 минути за салати. За щастие, чакането бе по-малко, хапнахме и се отправихме да си поотпочинем.

Обаче Алина имаше други планове. Поизлежава се известно време, но не спа.

Затова се потеглихме към фермата.

Алина бе впечатлена от големината на щраусите. Запозна се с Борис, Борил, Зоя, а пък нахрани Малинка. Поснимахме се, поразказаха ни разни истории за щраусите.

Намерихме си щраусово перо за късмет и Алина хапна крем карамел от щраусово яйце. Бях впечатлена от това, че има кожени обувки от щраусова кожа, портмонета и чанти.

Прибрахме се в хотела и бързо се цопнахме в басейна. Там Алина се запозна със Софи и си обещаха да играят вечерта в ресторанта.

Отидохме малко по-рано в ресторанта, за да може да поръчаме и да ни донесат храната навреме. За наша изненада готвените ястия ни ги донесоха преди салатите.

Все пак успяхме да се нахраним сравнително бързо на фона, че бяхме няколко души в ресторанта.

Това, което впоследствие разбрах е, че комплексът предлага три яденета с нощувка и реално голяма част от гостите бяха по този начин, което изискваше предварително приготвена храна за над 100 души и съответно изнесена навреме. И ето така се получава да се чака за една салата 30-40 минути.

Другото, което ми направи впечатление е, че певицата преди да е в ролята на певица бе в ролята на организатор и координатор на маси, подредби.. Навсякъде обясняваше, че за вечеря имат 120 гости и им е напечено. Бяха две сервитьорки и момичетата даваха всичко от себе си, но определено бе трудно само с тях.

Отделно въпросната дама фамилиарничеше с гостите. Тя дойде при хората, седнали зад нас с едно листче и с един троснат глас им каза “Виж това ли е менюто, за да го изкарвам! То е това, ама да видиш.” Хората след това коментираха, а ние бяхме… “Олеле”.

Алина не успя да познае новата й приятелка Софи без очила и шапка и като детето дойде при нея тя се стресна. След това обаче каква голяма игра падна.. Думи нямам да опиша тази радост. Толкова много играха и тичаха, че накрая Алина имаше болки във възглавничките на крачетата.
Децата искаха дръжки за коктейлите и отидох да помоля бармана да даде три, колкото бяха и децата. Отговорът на молбата ми бе, че той има много работа и да го оставя на мира.. Все пак ми даде дръжките и децата се радваха много.
Отделно певицата повтаряше на всички деца да спират да тичат и играят и да си сядат по масите. Принципно съм съгласна, че децата не бива да пречат, вървейки около масите и да смущават останалите клиенти, но в случая децата не пречеха на никого и си играеха на откритата част.

Започнаха хорАта, голяма част от хората станахме да танцуваме и беше изключително приятно и разтоварващо. Имаше една майка с по-малко момченце Митси, което игра с нас, а после се включи към играта на Алина и Софи.

Оставихме Алина да поиграе малко повече и късно се качихме към стаята.

На следващия ден закуската бе същата. Кольо бе споделил, че дамата на рецепция предния ден му е казала, че ако в деня на напускане няма хора за настаняване в нашата стая може да напуснем хотела малко по-късно, вместо в 11:00 в 12:00. Попитахме за нашата стая и ни бе съобщено, че може да поостанем. Нахлузихме банските, заподскачахме още малко в басейна и стегнахме багажа за към София.

На обратно минахме през Боровец и Самоков. Поспряхме малко в Самоков, хапнахме късен обяд и се отправихме към дома, като Алина заспа в колата блажено и изморено.



Та, моето мнение за обслужването в хотела е страхотно. Момичетата на рецепция са изключително любезни и мили, както и дамите, които почистват стаите.

Обаче обслужването в ресторанта е под всякаква критика. Има още какво много да се желае откъм взаимоотношения към госта/клиента. Според мен бяха вдигнали малко и цените в менюто. Но все пак първият път, когато аз бях бе преди година и малко.

Освен това си мисля, че за цената, която се плаща за нощувка /87 лв/ може да има повече удобства, като да не се плащат халатите за басейна, примерно, както и закуската да е малко по-богата.

Определено бих отишла отново, заради външния минерален басейн, но в никакъв случай преди персоналът на ресторанта да подобри отношението си към клиента.

Това е нашият личен опит с този хотел и ресторант.
Изборът е Ваш :)