Наближавайки рождения ден на Алина започна една чуденка как да го празнуваме. Тя вече ставаше голяма и искаше празникът й да е в детски клуб с деца. Миналогодишният й рожден ден също искаше да е в клуб, но тогава тя искаше да покани цялата група от градината и затова взехме единодушно решение, че ще го празнува там. Бяхме наели аниматор, който да забавлява децата, имаше украса, кетъринг със сандвичета и тарталетки, като малки торти за десерт след обяда им. Това бе за нас голямо улеснение, а за Алина приятен детски момент. Така бяхме направили и по-миналата година, но тази година нямаше как това да се случи, поради факта, че не допускат чужди хора в сградата на градината.

Тръгнахме от вариант 1 да наемем къща извън града за фамилията ни, която е в София и там да отпразнуваме празника, тъй като и 3 октомври се падаше събота. Търсихме къщи с минерален басейн, попаднахме на няколко. После се ориентирахме към Копривщица, защото много обичаме този град и в крайна сметка оставихме тази идея, защото така по-скоро бихме празнували ние, отколкото Алина, а тя искаше чисто и просто приятелите й от градината, заедно с нейните две братовчедки.

Ето защо започнах да мисля трескаво какво да правим. Най-удачният вариант, до който стигнах бе да съберем децата в двора у дома, но не знаех какво ще е времето. Все пак началото на октомври е доста непредсказуем период от годината. Наближавайки датата започнах често да поглеждам прогнозата с надеждата времето да е хубаво.

Аз се притеснявах до някъде, защото освен децата щяха да дойдат и родителите. Помня на моите рождени дни, а и като съм ходила, че те са били само и единствено за децата, но сега е по-различно. Реално погледнато, аз надали бих пуснала Алина сега сама на рожден ден някъде.. на тази възраст. Така че напълно естествено бе да сметнем и присъствието на родителите.

И ето така се подредиха нещата - родителите ги настанихме под шатрата, а на децата отделихме двора за игра. Подготовката се състоеше в надуване на балони предходната вечер - около 70 с помощта на кръстницата на Алина, както и правенето на домашни бонбони два дни преди рождения ден, а също и сандвичета до късно вечерта на предходния ден. За всеки случай поръчахме и кетъринг, който се състоеше в прекрасни кексчета с украса от фондан, фунийки с крем, както и невероятно вкусни тарталетки. Дамата се оказа изключително любезна и разглеждайки й фейсбук страницата, която може да видите тук, бях останала във възхита. Определено препоръчвам :)

Отделно седмица предварително бях ангажирала аниматор, който се оказа страхотен. Намерих го ето тук. Като му се обадих бе много отзивчив, обясни подробно какво включва представлението му, а в самия ден бе точен, децата останаха във възторг, в един момент включи и родителите и определено остави силен и хубав спомен в съзнанието на Алина. Дни наред след това разказваше колко хубав е бил рожденият й ден. На самия ден се оказа, че детенце от приятелите на Алина е присъствал на негово друго тържество.

От Джъмбо бях купила няколко тематични чаши, чинийки, сламки и украси - бяло и златно. Моя приятелка, чиято погача пък бе предната седмица ми предложи една голяма арка с балони, която бе останала, така че добавихме и тези балони към надутите от нас.

Тортата я закупихме от Лагуната. По-точно взехме две - една за сутрешното парти и една за вечерното събиране на семейството ни, като картинките бяха от филма "Хотел Трансилвания" и "Брейв", отново с ваучери. Откакто Алина е родена единствено на първата й година бяхме взели от друга сладкарница. След това стана традиция да е от Лагуната, защото тортите им наистина са страхотни, пресни и вкусни.

Дойде денят, всички станахме рано, треска ни тресеше. Времето, сякаш специално за Алина просветля и напече едно много хубаво слънчице. Украсихме изцяло градината с балони, цветя и постепенно започнах да изнасям и храната. Алина се облече официално, направих й прическа и тя с трепет очакваше някой да дойде. Непрекъснато се показваше на вратата да попита дали идва някой. Постепенно заидваха децата, всички се вълнувахме, радвахме, смяхме. Рожденият ден бе обявен от 11:00 до 13:00, но продължи след 14:00 и всички деца бяха толкова щастливи. Имаше музика, танци, игри, забавления, скачане на батут, люлеене на люлки, гоненица, криеница. Децата вилнееха из целия двор и се радваха. Ето част от хубавите моменти на рожденичката :)

Следобедът, когато всички тръгнаха, а ние малко си отпочинахме дойде времето да отворим подаръците. Алина се вълнуваше много, защото не е получавала толкова много накуп до момента. Всеки един подарък беше прилежно отворен / с накъсана хартия/, оценен и след това върнат по местата, за да може постепенно да играе с него.

Черешката на тортата бе подаръкът, за който баща й има пълната отговорност/ вина - джип с дистанционно управление. Ето така тя се зарадва на него - видео.

Като теглихме чертата накрая детският рожден ден ни излезе в пъти по-евтино от празнуване в клуб.

Торта - 29 лв

Аниматор - 85, 50лв

Храна - франзели, кремчета, лютеница, пастет, моцарела, други видове сирена, маслини, шунка, луканков салам, пръчици, зеленчуци, които се превърнаха на зеленчукови пръчици, чери домати, пъдпъдъчи яйца, сокове, безалкохолни и др. Ориентировъчно ни излезе към 100 лв.

В Джъмбо платихме за украса около 40 лв, като само балоните бяха 10 лв.

Най-вероятно пропускам някои неща, но споменатите разходи бяха основата на тържеството. Факт е, че за мястото не сме плащали. Тук сме облагодетелствани да живеем в къща, но имахме и варианта, ако времето е лошо децата да са вътре в къщата, а преносимите мебели от първия етаж да се озоват на втория за по-голямо пространство. Най-вероятно щеше да е абсолютната лудница, но трябваше да предвидим и вариант, в случай на лошо време.

Преди да се спрем за тържество у дома си мислех и за събиране в някой парк, както напоследък често виждам, че се прави. Запазва се една беседка или няколко пейки/ пространство в парка/, украсява се и се празнува.

Идеята на тази публикация е да покажа, че и с по-малък бюджет е възможно да се направи незабравим рожден ден. Емоция, която да остане в сърцето на детето и след години, дори да е забравило какво точно е било на този ден ще помни емоцията, която е почувствало, а това е най-важното все пак. Щастието да се вижда от всякъде и да прозира от всеки ъгъл. :)