Една година

Как се измерва времето? По чий стандарт времето минава бавно или бързо? Всичко това е собствено възприятие си мисля аз. Това е и моето възприятие за една година. Една година, в която животът ми се промени. На този ден преди година разбрах, че нещо с тялото ми не е в норма. Норма - каква хубава дума, но това е друга тема.
Разбрах що е това креатинин, какви са вариантите при високи негови стойности и сякаш гледах отстрани какво се случва. Отказвах да приема, молех се да не съм “аз”. Чувствах, че ще оздравея.
Думите на една лекарка са в главата ми и до ден днешен, че ако не съм разбрала след една година нямаше да съм на тази земя и дори нямаше да разбера какво се случва. Бях в шок, потрес, ужас.
Една година, изпълнена с възходи и много падения. Една година, в която на моменти времето беше спряло и нямаше желание за продължаване напред. Или толкова бързо препускаше, че не можех да го спра. Една година, в която се научих да обичам себе си на първо място, за да съм способна да обичам останалия свят. Една година, опознаваща себе си, своите слабости и укрепваща силните ми страни.
Тази една година, започнала с очаквания за големи събития, радостни случки и приказни моменти. Годината в действителност бе необикновена, защото животът ме научи, че най-важните неща са до мен и около мен. Не ми е необходима висока длъжност, огромна заплата или голям палат, за да се чувствам пълноценна. Тази година ме научи на това и се моля този урок от изминалата година да не го забравям, докато съм жива. А аз смятам да се позадържа доста време :)
Днес сутринта отворих очи и си казах “тук съм, живея”.