Честно да си призная тази година пътувахме в пъти в повече, отколкото миналите години. Факт е, че ковид ситуацията промени много живота ни, но аз все си мисля, че лично на нас много ни и даде. Тъй като измерям повечето неща в моя живот в пътувания и пътешествия, то спокойно мога да кажа, че много пътувахме.

В тази връзка миналата седмица попаднах на една статия във в. "Капитал" за няколко хижи на Витоша, които са обновени и функциониращи. Ние отдавна все си говорехме да потърсим такава хижа и да се качим на Витоша. Веднага писах на едната, която е с по-малко стаи с идеята да няма толкова много хора. Уви, не получих цяла седмица отговор, както и по телефона не успяхме да се свържем и затова решихме да отидем на място. Хижата е "Червената шапчица". От Златните мостове се разходихме до нея и се оказа, че имаше много хора. Една много приятна полянка точно пред хижата. Всички масички, пънчета и столчета бяха заети, което много ме зарадва. Оказа се, че там правят бургери, които са много известни и били вкусни. Бяхме навити да си вземем и ние, за да ги опитаме, но сред мълвата се чу, че готови бургери ще има чак към 14:00, а тогава бе 12:30 някъде. Ето защо се спряхме на супичките, които бяха останали в хижата. Докато дойде моят ред бобът бе свършил, така че взех пилешка супа, а малко преди моят ред една дама се отказа от своя бургер, тъй като се налагало спешно да тръгнат за София. Предложих да взема нейния бургер, като предполагах, че още не е платен. Едва като ми калкулираха моята сметка, а тя ми се стори доста ниска и попитах причината, та разбрах, че реално бургерът е бил платен. Признавам си, че ми стана кофти, че не съм съобразила. Излязох да търся жената, но те вече бяха потеглили.  

В тази връзка много благодаря на Гери, която ни предостъпи своя бургер и се извинявам, че не съобразих да й дам пари за него :)

А пък ние отново не успяхме да си запазим място за спане, тъй като беше много натоварено, хората обещаха да ми отговорят, но тъй като се забавиха с отговора решихме да отправим поглед към хижа "Септември". Отговориха ми изключително бързо и с нетърпение чакахме да дойде следващата седмица, за да се качим на планина, да поемем малко свеж въздух, да излезем от къщата и да усетим усещането за пътуване.

Хижата е изключително близо до Златните мостове. Вижда се от долната страна на пътя, а тя е красива. Хората са направили фасадата и личи, че все още подобряват различни неща из сградата. Ние ги заварихме да режат дърва и да ги пренасят. Младежът ни упъти да потърсим Мария, която вероятно приспива бебе. Ние я изчакахме, бебето не бе проявило желание за сън и ни показа нашата стая. Интересното е, че аз си представях по по-различен начин хижата, т.е. столовата/ трапезарията по-далеч от стаите, а тук е много уютно, като в един истински дом. Мястото, където се събират хората са на един етаж, а точно над тях едни дървени стъпала водят към стаите. Работи едно огромно котле, което успява да стопли цялото пространство. Има детски кът, където децата да играят, но те не са ограничени само там, ако си мислите това. Децата играят из цялата хижа. Алина веднага си намери приятелчета и в един момент се оказа, че аз имам свободно време и не се налага да се занимавам/ играя с нея. Тогава съжалих, че не съм взела книга, за да си чета, но пък ето - имам време за блога. Толкова много ни хареса, че решихме да останем и утре вечер, но, за съжаление, няма свободни места.Все пак ще е нужен поправителен и вече плануваме кога да е и то за повече нощувки. :)

Като цени смятам, че всичко в рамките на нормалното. Цената на нощувка е 20 лв на човек. Менюто е с нормални цени отново и е изключително вкусно. :) Санитарният възел е чист и нов. Споделям го това, защото лично аз като чуя за хижа или къмпинг това са ми важните неща, за да може да е приятен престоят.

Цял ден вали дъжд, въпреки това с Алинка излязохме да се катерим по едни камъни, които нарекохме "морени", а след като дрехите й изсъхнаха излезе с баща й и още две момчета да играят и да търсят разни съкровищата, духове. Прибраха се изпълнени с енергия. Изядохме що десерти имаше останали - едно кремче и две бисквитени торти. И двата десерта - фантастични. Алина ядеше с такъв апетит, че за пореден път се убеждавам, че планината кара човек да огладнее, а пък като е в комбинация с огромно количество игра, то няма място за сравнение.

Междувременно Никола работи, а пък аз проверявах малко тестове. Утре планувам да проведа и учебните ми часове оттук. Ще бъде предизвикателство, но, за щастие, интернетът е добър.

Изпитвам голямо удоволствие, че сме тук, че сме част от тази хижа, макар и само за ден и освен това изпитвам огромно удоволствие да гледам как млади хора полагат усилия да възродят нещо и освен това се стремят да го направят в пъти по-хубаво, по-приемливо, по-съвременно, по-уютно и по-усмихнато място. :)