Гренобълски чудеса

Малко поизчезнах с веселите за мен моменти със скачане на въже , но това се дължи на това, че тялото ми напомни леко, че е нужно да се погрижа отново за него... и ето ме отново в Гренобъл.

Това, което искам да споделя с вас е нещо, което ми направи изключително впечатление днес.
Както обикновено сутринта отидох да ми вземат кръв за изследвания и отделно да влеят нужните разтвори, които да намалят инфекцията в трансплантирания ми бъбрек.

По някое време дойде една млада лекарка, която аз уважавам изключително много. Тя бе моят наблюдаващ лекар след трансплантацията и полагаше невероятни усилия и подкрепа да се чувствам добре в онези моменти.
Та, тя дойде да сподели нещо с мен. И сега ще споделя какво е то, но само да направя една малка обяснителна вметка.

При трансплантация е възможно да се отключат няколко ДНК вируса, поради наличието на чужд орган в тялото. При мен се бе отключил, т.нар. БK вирус. Нелечението на подобен вирус води до отхвърляне на органа.

Още от началото лекувахме наличието на вируса, както в кръвта, така и в урината. Постепенно стойностите му в кръвта намаляха до стойности, които не са опасни за отхвърляне на органа. Същото бе и в урината. До миналия месец.
След това малко отклонение споделям и тази мила лекарка какво ми сподели. Тя каза, че провежда изследване за БК вируса и се опитва да установи какви са причините при пациенти, като мен - овладян БК вирус в кръвта и висок в урината. И се опитва да намери начин БК вирусът в урината да бъде премахнат. Представяте ли си? ПРЕМАХНАТ, ДА ИЗЧЕЗНЕ И ДА НЯМА ПОВЕЧЕ ТРЕВОГИ. Правят се опити това да се случи. А дали ще се случи или не времето ще покаже. Дори и сега се вълнувам, като пиша.
Тя ме попита за моето съгласие да се изследва и моята кръв. Призна, че не знае дали при мен ще сработи нейното проучване, но не пречи да се опита, а и съответно ще даде и някаква информация за общото изследване.

След това си мислехме с Никола и той сподели своето възхищение как една МОДЕРНА болница възлага, разработва, работи и прави опити непрекъснато да се развива.
Моят отговор бе, че и в България има лекари, които се опитват да правят своите изследвания и да се развиват.

И ето тук идва разликата - едното е политика на държавата, на болницата, а у дома е желание на единични професионалисти, които в голяма част от случаите да не кажа всички се самофинансират, а когато и това не се случи изходите са обичайно два - или отлитат към място, където биха ги оценили стойностно, или се превръщат в другия тип лекари, които аз не обичам.

Има и трети вариант, разбира се, но те са единици.. именно те са малките пролетни птички, които се борят със СИСТЕМАТА или работят ВЪПРЕКИ системата.

Някак като съм в България се опитвам да виждам хубавото във всяка една моя среща с медицински персонал, но като дойда тук и се срещна с всичко, за което всеки един пациент мечтае в България... Някак ямата става огромна. И тук не говоря за специализации, медицинска техника, професионални умения и опит.
Тук говоря за човешкото отношение, вежливостта, елементарното човешко внимание и уважение към човека, като индивид. Нещо, което се учи още в ранна детска възраст, а не в университета.

И отново се връщам на думи, които обичам да повтарям. Децата са нашето бъдещо общество и ако пропуснем да научим нашите деца на уважение към личността, без оглед на цвят на кожа, етнос, социален статут, то няма как да очакваме някаква генерална промяна. И децата ни са на всеки един от нас, защото ние сме едно общество.

Както се казва "за да се отгледа едно дете е нужно цяло село". Искате ли да се опитаме да бъдем това село ...всички... заедно?