Милано - столица на показността

С нетърпение очаквахме да дойде 1ви март и да се качим на полета за Милано и оттам за Мароко.

Нооо, първо си бяхме направили план какво да разгледаме в Милано.
Кацнахме в Милано в 08:45 местно време. Полетът бе лек и спокоен. Като пристигнахме намерихме място, където може да си оставим багажа, като за чанта взимат 5 евро за 24ч. Самото “багажно” е извън от сградата на летището, малко отдалечено. Оттам си взехме и билети до централната гара на Милано. Единичен билет отиване и връщане с Аутострадале е 13 евро на човек. Самото пътуване е около час.
Самата ЖП гара е доста голяма и внушителна, чак плашеща. Не бих искала да бъда там вечерно време.
Метрото е в близост до гарата. Ориентирахме се, че да отидем към Дуомо, четвъртата по големина катедрала в света, трябва да вземем влак от линия М3, жълта линия, и след четири спирки сме там. Билет за цялата градска мрежа за ден е 4.5 евро. Интересен момент бе, когато трябваше да се чекирам, за да вляза. Доближих картата към едно процепче, а то ми лапна билета и аз подскочих. След това буквално го изплю от другата страна и вратичката се отвори.
Пътувахме четири спирки до Дуомо.
Излизайки от подлеза пред нас се появи една огромна сграда. Гледката бе внушителна.

Взехме въздух, нащракахме малко и отидохме да си вземем билети, за да се качим за терасата на катедралата. Билетният център е огромен, встрани от дясно на катедралата, голям, шумен и претъпкан. Има няколко опции. Може да си купите билет да разгледате само вътре в катедралата и той е три евро. Другата опция е вътре и да се качите на терасата по стълби, което е 13 евро и третият вариант е пак разглеждане вътре и качване до терасата с асансьор и струва 17 евро.
Ние избрахме качването по стълби за по-голямо усещане.
Влизайки вътре в катедралата останахме без думи. Тооолкова огромно пространство. Такава голяма мегаломания. Представих си, че съм част от книга на Дан Браун.
Бях впечатлена и омагьосана от рисунките по прозорците. Големи и високи прозорци, като всяка една част има своя история.
На едно място проследих цялата история на Дева Мария, след това раждането на Христос, неговото покръстване, първото му изцеление, след това влизането в Йерусалим, тайната вечеря, носенето на кръста и разпването. Всичко това в един прекрасен живопис.
Излязохме от катедралата, заобиколихме я и се насочихме към стълбите. Малко пространство, вити стълби и в един момент не ме заболяха краката от стълбите, а ми се зави свят. Никола сподели същото.
Изброих 160 стъпала и излязохме на покрива на катедралата. Иначе в билетния център ни бяха казали, че има 250 стъпала.
Горе бе толкова красиво. Отблизо видях как кулите, животните пазители, ангелите, светиите са направени от толкова малки елементи, че ум не ми побира как е построена.
Четох, че строежът на катедралата е започнал към 1300-та година и е продължиш още 500 години.
Точно тогава от площада засвири един музикант. Оле, пееше невероятно. В един момент се спрях, слушах песента му и се наслаждавах на това, което виждат очите ми.

След това продължихме към самата тераса. Изкачихме още едни стръмни стъпала, не повече от 30 и се озовахме на т. нар. Тераса. Виждаше се почти всичко от едната страна Дуомо-то. Слънчице напичаше и поседнахме да се полюбуваме на хубавото време.

Потърсихме в tripadvisor вкусно местенце за обяд, защото коремите ни се обаждаха и Никола се спря на едно, където правеха паста.
Но преди това трябваше да си купя очила. Няма как да дойдеш в Милано и да не отидеш на пазар. :)
Намерихме RayBan магазин и потеглихме. Минахме през нещо като главна пешеходна улица, където на едно място бяха събрани всякакви световно известни марки. Минахме през един подлез, като реално минахме през един магазин и след това излязохме от другата страна. Беше много странно преживяване.
В магазина си харесах очила, взех си ги, продавачката ме взе за рускиня, говореше ми на руски, аз отговарях криво ляво, което за пореден път ме кара да затвърдя идеята, че трябва да седна и да го науча този език.
Та, след покупката се отправихме към заведението, на което се бяхме спрели. Никола се усети, че може да си вземем трамвая и спирката му се оказа точно пред ресторанта.
Вътре е много уютно, хубаво и приветливо. Персоналът е мил и вежлив. На масата идва сервитьор и ти носи една табла с различни видове паста, като обяснява, че те си ги правят на място. Обяснява всяко какво е, за каква храна е подходящо. След това споделя и сосовете.



Имат сосове на деня, като днешните бяха сос от риба меч и тиквички или цукини, вторият бе с домати, картофи и нещо като опушено месо.. Не помня точно. Никола си взе от второто и помоли да сложат много люто, а аз поисках също от него. След това ни донесоха нещо като крутони, но с розмарин и още нещо и ухаеше много нежно и приятно.
След около половин час ни донесоха храната, като на мен бяха направили соса с рибата меч и цукините. Мислех да я върна, но най-вероятно щях да чакам още 30 минути, а ние нямахме това време. Заедно с пастата носят едно бурканче с пармезан и хляб. Беше ни странен този хляб, но пък предположихме, че италианците обичат да си топят соса.
Снимах цялата храна с телефона си, но по незнайни причини снимките не са се запаметили, за което много съжалявам.
Нека допълня, че имаха и страхотна бира, ненатрапчива и горчива. Опитах я и ми хареса.
Сметката ни за две пасти, бира и вода излезе 32 евро. Нека се има предвид, че те си включват 2 евро сервиз към сумата.

След това се качихме отново на трамвая. Минахме през едно джелато, взехме си сладолед

и се запътихме към метрото, след това хванахме от централната гара автобуса за летището. Тук успяхме да се поотпуснем и да подремнем малко. Два часа преди полета бяхме на летището. Поседяхме, поотпочинахме и се насочихме към изход В19, за да се качим на самолета за Фес и да почне нашето мароканско пътешествие.