Дневник по време на Ковид, ден 4

Сутринта се събудих сама. Сънувах странни сънища, които се опитах да тълкувам малко, но после оставих. Оправих се, дезинфекцирах всичко около и след мен и зачаках закуската, която Никола щеше да ми донесе пред вратата.

Междувременно се чух с Алинка за добро утро и си говорих с Никола. Закусихме с Никола заедно и поотделно, говорейки си по телефона.

Изпих си лекарствата. Днес ми се появи хрема, малко нослето ми тече. Внимавам много, дори и в стаята какво пипам, дезинфекцирам след това. Проветрявам често. Забелязах, че като говоря повече и след това имам лек задух, затова гледам да си почивам повече.

Към 10:оо и малко се обадих на Алинка да си напише домашната работа в градината. Оказа се, че по български език сме направили страничката вчера, та имахме само по околен свят. Там темата бе "Кой живее на дървото". Работихме по този урок много приятно и забавно, като накрая й поставих задача да нарисува едно дърво, като сама да реши кои животни ще нарисува, чиито дом е дървото. Тя нарисува таралеж, пчеличка и катеричка, като искаше да й показвам как да ги рисува. Аз криво -ляво й показвах и тя ги рисуваше. Както казах, беше забавно.

След това се разбрахме да се облече топло и да излезе на двора, а аз щях да се покажа на балкона. Така и направихме. Тя си поигра с кучетата, поговорихме малко, татко й излезе по едно време и макар и от разстояние Алинка си поговори и с него. Аз ги погледах малко и по едно време слънцето се скри. Това ни накара да се приберем всички.

Изкъпах се, а преди това подредих стаята и пуснах Рон да изчисти пода, докато се къпя. Рон е нашата умна прахосмукачка. След това бях малко повече уморена и затова си почивах. Обядът дойде, голяма вкусотия се оказа. Аз обаче все още бях уморена и директно си легнах. Посвърших малко работа, която имах да отметна и следобедът си замина.

Чух се с няколко приятелки, близки, поговорих си малко с тях и се разделихме. Междувременно се оказа, че Алинка е заспала към 17:00 и с татко й бяхме сигурни, че след това ще е огън и жупел, което се оказа истина. Когато се събуди към 18 и нещо беше пожар направо. Все пак след известно време се поуспокои, баба й беше направила вкусни кексчета и Алина бе омилостивена с тях :)

Вечеряхме и дълго си говорихме тримата, шегувахме се и се забавлявахме, докато дойде време да се разделим, за да може тя да легне и да заспи.

При мен се появи лека кашлица, най-вероятно от многото говорене целия следобед, но сега е добре.

Хубавото от днешния ден е, че имам възможността да говоря много със съпруга ми и с детето ми. Часове наред. Освен това се чувам с приятелки, за които все не ми остава време или ми е неудобно да им звънна, защото си имат своите ангажименти с децата. Сега, като не бързам за никъде, чета на спокойствие книгите, които искам да прочета и с удоволствие започвам всяка следваща. Какво ще ми донесе утрешния ден ще разберем тепърва утре.. :)