Днес е 1 ноември, ден на Будителите.

За поредна година вчера имаше различни разнополюсни изказвания за това дали да се празнува Хелоуин или не. И започнах аз да си мисля. Защо ни е толкова важно да отричаме моменти на забавление и веселба и още повече каква е причината да сравняваме Хелоуин с кукерите ни..

За мен по - важно е да учим децата ни на българските ни празници, като ги почитаме и празнуваме. Така децата ни ще пораснат, знаейки нашата история, бит и култура и ще имат убедеността и вярата, че са българи, а останалите празници ще опознават, ще се забавляват и ще обогатяват културата си.

Иначе за будителството.. От известно време преподавам на деца и се сблъсках със съвременната младеж - с тяхното възпитание, поведение, отношение и желание за учене по все същата ни образователна система с тук таме опити да бъде променена.

Сблъсках се и се разочаровах. В масово училище за последно имах досег преди 10 години. Естествено е ситуацията да се промени, ама не очаквах такъв да е сблъсъкът..

Имам огромното желание да уча децата, на които преподавам, а и мисля, че умея и след това идва сблъсъкът с дисциплината и възпитанието. С това децата да трябва да са научени на търпение, уважение, сътрудничество, търпимост и емпатия. И да, тези качества и умения не се учат в училище. Те започват в семейната среда, а училището надгражда, не възпитава.

И след това си мисля за отговорностите, за прехвърлените отговорности, за несподелените отговорности и за бягството от отговорности.

Мисля си за това как децата в междучасията масово не говорят помежду си, защото веднага щом бие звънецът грабват телефоните и общуването замръзва върху екраните. Тези екрани, които ги учат нещата да се случват веднага, на секундата и ако се забави нещо с три секунди се изпада в криза.

Та, мъчно ми е за това, което виждам в момента. И тук говоря за масовото поведение..

Разбира се, има и деца, заради които все още съм там, където съм, заради тяхното желание за учене, заради усилията и труда, които полагат, заради уважението един към друг.  

Та, да, учителстването е трудна задача, още повече в днешно време. Прекланям се пред всички учители, които продължават да дават всичко от себе си в повечето случаи трудна ситуация и успяват да възпитат и облагородят децата, на които преподават, защото децата са тези, които са важни. Те са нашето бъдеще, а какво е една нация без будни, честни и съобразителни хора..

Честит празник, прекрасни учители. Пожелавам ви сила и енергия във вашите дни :)