Мисля си напоследък за хората, които не са способни да виждат красотата на тази Земя.
Хората, които не са способни да чуват вълшебните звуци на природата, която ни заобиколя или които не могат да се докоснат до богатството й. Мисля си, че тези хора са безкрайно нещастни, защото не умеят да се радват на живота. Тези хора са лишени от възможността да вкусят от „живота“. И да, говоря за физически здравите хора, но душевно осакатени още преди да са разбрали, че в този живот най-важни са човешките взаимоотношения, моментите, които изживяваме с нашите близки и приятели, времето, което прекарваме със семейството си. Времето, в което сме щастливи, заради самите нас, а не защото имаме лаптоп, айфон, нова рокля или нов автомобил.
Хора, нека се научим да бъдем по-щастливи :)