Чудото на Коледа

Миналата седмица едно дете от учениците ми ме попита дали вярвам в дядо Коледа. В първия момент се зачудих, защото е в пети клас и би трябвало да знае истината на възрастните. :)

Отговорът ми бе, че вярвам. Вярвам в чудесата и знам, че те съществуват.

Тогава нейна съученичка се включи, като заяви, че тяхното семейство си окачват чорапки за Коледа. Миналата година тя отишла до тоалетната, а като се върнала в чорапчето имало шоколад, а тя била сама у тях. Ето защо наистина вярвала, че има дядо Коледа. :)

Споделих им, че чудесата съществуват, те са около нас и от нас зависи дали ще ги видим.

Вярвам в чудесата, че те ни заобикалят. Някои ги наричат случайност, други съвпадение, а за мен са чудеса, привлечени от нас самите с нашата положителна енергия. Моето най-голямо чудо е Алина. Тя се бори още от корема ми и днес е приказно, лудо, палаво дете, което непрекъснато тества границите ми. Дете, което учи стихчета с три повторения, което обича до безкрай да й бъде четено и се опитва да чете, дете, което лудо кара колело и понякога ме изправя на нокти от резките й завои, дете, което обича да се гушка в мама и тати. Нашето малко растящо чудо, а чудесата се случват, когато вярваме в тях.

Алина вече знае, че по Коледа ние също поднасяме подаръци, а дядо Коледа носи подаръци на децата в нощта на Бъдни вечер. Джуджетата опаковат, а той разнася. Нейният подарък така бе опакован от някое джудже, че имаше нужда от помощ, за да го разопакова. Уви, джуджетата не са имали време да доизмайсторят часовника, който да я превърне в дракон. Успели са само да й направят часовник медальон. Може би другата година :)

Та, така с чудесата по Коледа. Вярвайте и вашето чудо ще дойде, пък нека да е съвпадение. ❤️