Днес, отивайки към работа си мислех за днешния хубав и цветен празник. Мислех си за това, че напоследък, разбирайте последните месеци, по повод и без повод съм "подмятала" на моя съпруг, че отдавна не ми е купувал цветя, а преди го е правил просто, за да ми подари. И преди няколко дни той ме изненада с една роза и наистина бе изненада. Та, мислейки си за тази роза на път за работа си дадох сметка, че тя ще увехне. Както и всички цветя, които бъдат подарени днес, а може би това е идеята на подаряването на цветята - човек да се изненада и да му стане приятно. Нека се върна обаче на размишленията си.

Замислих се, че ако в само този ден получавам внимание от мъжа, който ме обича, то би било много тъжно. И след това се сетих за всички мили моменти през годините, които се случват в моя живот, благодарение на човека до мен, като например да стане и да ми направи сандвич в полунощ, когато съм огладняла, въпреки че му се спи или пък да ми донесе вода, да ми направи сандвич за работа, когато аз бързам и се приготвям да излизам, да ме прегърне, когато ми е тъжно или когато кръвните ми изследвания не са добри и да ме утеши, че ако медицината не знае нещо, то не значи, че не съществува или пък, когато приспива дъщеря ни, защото аз съм уморена и искам просто да си отпочина, или пък когато готви вкусна вечеря, когато отново съм уморена, или когато е готов да тръгнем нанякъде след поредната ми приумица за пътуване. Замислих се, че аз имам една огромна опора в моя живот, една себеотверженост, която искрено се надявам всяка дама да има до себе си.

И преди съм писала писания колко ми е прекрасен мъжът, но днес, в колата, докато карах на път за работа, осъзнах, че искам всичко това всяка година, през цялата година и знам, че го имам, безусловно. Това усещане и емоция ме правят още по-щастлива на този така хубав и цветен ден. Пожелавам ви, мили дами и скъпи господа, да имате опора в своя живот, която да ви обича такива, каквито сте и да се грижите заедно за малкото зрънце, наречено любов.