Има едно съседско детенце при баба, колкото Алина. Помня, че растях с неговия баща, който растеше без грижи, без внимание, буквално саморасляк. Аз си играех с него, баба никога не ме е карала да страня от него, а точно обратното - да помагам и да се грижа.
След това детето стана юноша и впоследствие престъпник. Всички не в махалата, а в окръга го знаят. Доколкото ми е известно има сумати висящи дела за малки злоупотреби, а може и големи, но не знам.
С баба живеят къща до къща. Преди две години след пиянска нощ посегна и на баба. Последва оплакване, жалба.. Резултат нула. Та, да се върна на неговото момче, което е колкото Алина.
Още от вчера това дете се навърта пред двора ни и търси с някого да си играе. Днес портата бе отворена и Алина се затича и го попита дали иска да играе преди да успея да я спра. Детето бе щастливо. Усмихна се широко.
Донесе топка и започнаха да ритат. Детето не може да говори, т.е. говори, но нещо негово си. Казва една две думи, дори не целите и логически се свързва смисъла. Баба каза, че дори той в момента говорел много.
Загледах се в това дете, което се води, че има семейство и всъщност никой не му обръща внимание. Родната му майка била изгонена, когато бил на три месеца. Детето тичаше и скачаше и приличаше на кученце, което е получило вниманието на стопанина си. Една голяма и широка усмивка и подскачаше от радост.
Детето е абсолютно нормално, но занемарено. Мисля си, че работа с логопед и много внимание биха му помогнали да настигне връстниците си. Бавно, но не мисля, че е невъзможно. Но съм сигурна, че това той няма да получи, а ще порасне, гледайки примера на баща си. След това се замислих кое е по-добре - да растеш в такова семейство или в институция..
След това погледнах в себе си, осъзнавайки че детето няма никаква вина за това кой е баща му и че единственото нещо, което иска е да играе с деца и да се чувства обичано. За съжаление, аз не успях да се държа така, както се държа с другите деца, с които Алина си играе. Не бях нито вежлива, нито приемлива, за което съжалявам, но не успях да се накарам.
За разлика от мен, моята баба взе топката и рита с него. Бабосваше го непрекъснато и му обещаваше да играят и по-късно. Следобед заведе Алина и това дете на площадката да поиграят. Моята баба, която е надмогнала всичко и вижда в детето дете, а не тежестите, които не зависят от едно дете. Възхищавам й се от дъното на душата ми и се надявам с годините да достигна до нейния вселенски дух и мир.