Финални щрихи преди трансплантацията и честит рожден ден на мен :)

От къде да започна и аз не знам. Дойдохме в неделя, 17.07.22г., за да ме трансплантират. В понеделник ми взеха кръвна проба да видят нивото на такролимуса, както и ни направиха пср тестове. На обяд обаче майка ни съобщи, че Алина е позитивна и аз вече усещах, че и нашите тестове ще са, но най-важното - мислехме си, че ще отложат операцията. Писах веднага на професора и той вечерта ми отговори, че моят тест е негативен. На Никола не бе споделил какъв е и ние решихме, че и двамата сме отрицателни и все пак има някаква надежда. Да, ама не. Професорът ми беше писал през нощта, че тестът на Никола е положителен и дали има симптоми. Той нямаше симптоми, извикаха ни на следващия ден за вливки на ковид антитела, снимка на бели дробове и тогава професорът сподели, че ако отложат то ще бъде за след октомври и че се опитват да спасят операцията, защото и аз съм подготвена с ретуксимаб, но чака думата на анестезиолога.
В сряда трябваше да ни хоспитализират, а ни викнаха отново за кръвни изследвания. Просто не знаехме вече какво ще се случва. Взехме си все пак раниците и отидохме. Взеха ми кръв и ни пожелаха успех, което означаваше, че ни хоспитализират. Отидохме в отделението по трансплантации и ни казаха, че няма да сме заедно, защото Никола е положителен и ще се видим пак, когато му направят тест и той е отрицателен. Освен това казаха, че мога да се върна към 17:00, преди това няма смисъл да ме приемат. Проверихме и за Никола в колко часа го искат и му казаха към 16:00.
Решихме да се приберем до квартирата, да се обадим на нашите и да си отпочинем, защото тези няколко дни бяха изключително напрегнати.
От една страна бяхме щастливи, че все пак трансплантация ще има, но от друга - тъжни, че няма да сме заедно.
Следобед се върнахме, аз отидох към моето отделение, той към неговото.
Настаниха ме в една огромна стая с огромна баня и всичко лъщеше от чистота и поддръжка. Другото нещо, което ми направи впечатление е, че абсолютно винаги се чука на вратата преди да се влезе. Странно, нали ;)
Дойдоха няколко лекари да ме видят, да се представят, сестрите обясняваха всичко кое как трябва да се случи. Предложиха ми успокоително, ако не мога да заспя. Изключително мили, вежливи и внимателни хора.
Сложиха ми абокат, взеха ми кръв, направиха екг.. всичко необходимо за подготовка.
Никола ми сподели, че ще му правят отново тест и че ако е отрицателен ще се опитат да го качат при мен.

Вечерта трябваше да се изкъпя със специален шампоан, както и сутринта. Сутринта се смилиха над мен, заради дългата ми коса и само тялото си мих. А вечерта директно ми дадоха успокоителното от семейството на диазепанчетата и аз поспах до 4 сутринта. След това се разхождах из стаята, слушах музика. В 6 часа дойдоха сестрите, казаха ми да се изкъпя, смениха чаршафите на леглото и ми връчиха комплект за операционна за обличане.
Към 8:00 ме смъкнаха в операционната. Никола вече го бяха приспали. Всички в залата бяха изключително мили и внимателни. Питаха ме дали искам да слушам музика, аз потвърдих и помолих за мелодии с пиано. Намериха, пуснаха и ми сложиха маска с кислород да заспя. Една от сестрите ме хвана за ръка и това е последното нещо, което помня.

Помня, че ме будиха, казвах, че съм сънлива и питах за Никола. Отговориха ми, че той е добре.  Бях много жадна и ми наквасиха устните с марля с вода. Пак съм заспала. На няколко пъти ме будиха и заспивах и в 16:00 ме качиха в стаята. Бях доста отпаднала, нямах никакви сили. Тук ме преоблякоха с друга престилка, помолих за телефона и вода. Писах колкото успях на нашите, че сме добре и пак съм заспала.
Дойде лекарят, който ме оперира, гледахме бъбрека. Каза, че е заработил веднага, че е прекрасен, здрав и силен и че всичко е минало наред. Същото каза и за Никола.
След това ме посети професор Ростен, за да види как съм и да ми сподели за операцията и за Никола. После мина лекарката на Никола, за да ме успокои, че той е добре и всичко е минало наред.
Дадоха ми болкоуспокояващо и още лекарства, включиха ми системи разни и от тогава аз си лежа, чувствам се добре, слагат ми болкоуспокояващи, когато ме боли и може, както и ме светнаха, че не ми се спи, защото са ми пуснали кортикоиди и два-три дни няма да мога да спя, но след това ще спя три дни. Часът в момента е 3:13, а аз съм кукуряк. От лекарствата също ми е висока и кръвната захар и ми сложиха инсулин. Казаха, че е нормално и след време ще спадне.
Изгледах цялата френска телевизия, заедно с BBC и Ал-Джазира, все що имаше кулинарни формати, пътешествия, филми и ми писна да гледам, та изгасих екрана. Помъчих се да спя, ама видимо не става :)

Как се чувствам ще ме питате. Щастлива съм. Щастлива съм, че животът ме срещна с моя съпруг, щастлива съм, че заедно решихме да създадем семейство и съм благодарна за огромната любов, която чувства към мен, за да даде част от себе си, за да живея аз.
Та, днес аз празнувам втория си рожден ден. Моят втори рожден ден 37 години по-късно е на 21.07.2022г., благодарение на Никола и лекарите във Франция.
Честит рожден ден на мен :)