На всеки фейсбук feed-ът му е различен, спрямо нещата, които го вълнуват и харесва. На моята страница, освен нещата, които ми харесват, различни от рекламите за пътуване, имам и няколко групи с търгове за болни дечица. Ако не сте запознати, то това са страници, в които всеки един от нас купува/ продава или и двете всичко, което може да се продава. Целта е да се съберат пари за тези деца, защото тяхното лечение е скъпо, а нашата “мила” държава ги е пратила в забравата. По-лесно й е някак си.. Но, нека се върна на темата.
Най-много се радвам, когато парите се съберат и детето замине да се лекува или пък като дадат информация, че детето се е възстановило или има изключително голям напредък. Тогава радостта ми е толкова голяма, сякаш детето е мое. А това е така, защото съм съпричастна до някаква степен, тъй като всички участници в групата биваме информирани за състоянието на децата.
И така до тази седмица, когато прочетох, че Дари е напуснал този свят или днес, когато бебе Марти също ни е напуснала.
Та, тогава за замислих. Къде е скапаната ни държава и защо позволява болни деца да не се лекуват в повечето случаи адекватно?! Къде са лекарите и кому е нужно медицината ни да е толкова много изостанала, че да се налага да търсим спасение в Турция, Израел, дори и Пакистан.. Кога медиците ни станаха толкова НЕхипократови, че са склонни да направят противопоказна биопсия, за да достигнат годишната си квота за биопсии (визирам себе си).. Кога ще спре черната лекарска хроника как по нелеп начин е починал мъж, жена, бременна или дете..
Преди няколко години родителите ми преживяха тежка катастрофа и майка остана жива ВЪПРЕКИ лекарите, както се шегувахме между нас, доколкото е възможно с това да се шегува човек.
Осъзнавам, че понякога просто нещата стигат до лош край, та дори и най-великите лекари да са на лице и все пак си мисля, ами ако всичко е хванато навреме или реагирано адекватно, или хората са пратени към точния специалист, дали тогава изходът на тези две деца, а и не само, щеше да е друг.
Питам се с каква цел пиша това. Не знам, честно казано. Преди няколко дни като прочетох тъжната вест за Дари и ужасът, пред който са изправени родителите му, та дори да доплащат огромна сума пари към болницата на фона на цялата им мъка, днешната вест за Марти и от само себе си дойде въпросът ми “Къде е държавата ни?”
Защо е необходимо измежду нас да събираме пари, за да помогнем на някое дете?! Времето, което се губи може да е животоспасяващо.
Всяка сутрин минавам покрай парламента и се чудя дали тези хора там знаят какво е съвест, морал, състрадание.. И някакси се самоуспокоявам с мисълта, че всичко в този живот се връща рано или късно. Рано или късно всеки плаща за постъпките си, били те добри или лоши. И вътрешно много се надявам всеки един от тях да си плати.
А за тези невинни душици, които вече са на по-добро място си мисля, че те наистина са ангели, които сега се реят свободно и щастливо, извън оковите на човешкото тяло. Надявам се. Иска ми се да вярвам..