Бяхме още на море преди две седмици, когато си хапвахме царевица и изведнъж Алина каза, че зъбът й се клати. Стана ми малко смешно, защото е още малка, но се отнесох сериозно и погледнах. В действителност предното й зъбче се клатеше за мое огромно учудване. Тя реагира малко мелодраматично, но като видя,че с татко й въодушевено обяснявахме, че ще бъде щърбалана, че пораства вече, щом ще си сменя зъбките и т.н., тя също се зарадва.
Няколко дни подред се будеше и ме питаше дали вече е щърбалана, но зъбчето си седеше там. Дори ме молеше да готвя меки храни, за да може да се храни и тя.
И всичко това до вчера следобед. Както си хапваше пица и изведнъж гледам нещо плюе, а на долната устна кръвчица. Започнаха викове от щастие, че вече е щърба баба, че е порастнала, че ще си дойде истинското й зъбче и как няма търпение да отиде в градината да разкаже на приятелите си.
Разбира се, направи се и фотосесия на усмивката, изпрати се на баби, дядовци, вуйчо, леля.. После се говори по телефона и разговорът горе-долу протичаше идентично :)
Естествено не бе подминат и въпросът какво ще й донесе Феята на зъбките. Алина си пожела летящо конче. Може би някой ден някоя истинска фея може да й го подари, но за момента нямаме такава сила :)
На сутринта Алина бе много щастлива, защото е получила подарък, въпреки че не е сложила зъбчето под възглавничката си. А тя не го сложи, защото с татко й нещо не уеднаквихме версиите, а на сутринта си спомних как по-малката ми племенничка бе гълтала един или два зъба и брат ми и снаха ми разбрали за зъбчето на следващия ден, а детето било разочаровано, че Феята не е дошла. Та, в името на общото благо, Феята идва без значение дали има зъбче или не под възглавницата :)
А като си извади левчето от кутийката ми каза, че онзи ден си е намерила левче в колата и с това левче ще може да отиде на батута да скача.
Детски емоции, моменти на чиста радост. :)