8 месеца от трансплантацията ми

8 месеца от трансплантацията ми
Photo by Marek Piwnicki / Unsplash

Днес се навършват 8 месеца от моята трансплантация. Осем щастливи и изпълнени със смисъл, значение, любов, движение и енергия месеци. Днес това е моята пролет.

За изминалите осем месеца всяка сутрин, събуждайки се благодаря на всички Всевишни сили, енергии, ангели-хранители, починали близки, природата, слънцето и най-вече на съпруга ми, че днес  отварям очи и съм здрава. Всяка вечер, лягайки си правя същото и тази благодарност, която изпитвам ме изпълва със спокойствие и вяра за опитите ми да правя смислени неща с живота ми. Тази втора моя възможност да бъда здрава, втори мой шанс да се радвам на всички красоти от живота въобще - да будя детето ми, но преди това да я погледам как спи в съня си и колко е невинна, въпреки че в будно състояние понякога не е толкова невинна ;) Или пък да се събудя да моя любим и за пореден път да съм го избутала в единия край на леглото.. Или пък, докато пиша тези редове да поглеждам на двора и да се радвам на разцъфналите ми зюмбюли и нарциси, които двете ни кучета усърдно се опитват да изкопаят и играем на "котка и мишка". Надявам се аз да бъда котката накрая. :)

От време на време, докато общувам с други хора и се вслушвам в това, което говорят и по-скоро по начина, по който говорят си давам сметка, че всеки човек избира сам как да вижда света. Дали да го вижда от тъмната му страна или не. Дали да се съсредоточи върху негативите у хората или пък да вижда хубавото у тях. Дали да поставя себе си в позицията на жертва и всички останали да са му виновни или пък да поеме отговорност за действията си и да промени нещо в живота си, да се научи да обича себе си.

Моят избор е да обичам себе си, научих се да обичам себе си и да поставям себе си пред останалите по трудния път. Понякога си мисля дали, ако се бях осъзнала по-навреме щеше да имам възможност въобще да не се стигне до заболяване.. Обръщайки се назад във времето си давам сметка, че съм имала много "подсказки" от живота, които обаче не съм видяла. И след това си казвам, че това е моят основен урок. Урок, от който успях максимално да науча какво за мен е важно в моя живот и спрях да мисля какво за останалите е важно, какво останалите искат...

И да си призная в изминалите пет години, в които знаех, че съм болна изживях толкова много щастливи и вълшебни моменти, за които не съм си и представяла, че може да се изживеят. Посетихме със семейството ми толкова приказни места, които са били само в мечтите ми и винаги съм си казвала, че имам време да ги видя. Сбъдвахме мечтите си заедно и създавахме нови мечти. Заболяването ми ме научи и на още няколко урока, които се опитвам ежедневно да спазвам. Къде ми се получава, къде не, но продължавам, защото знам, че това е част от мен и е важно за мен.

Та, моят живот не се промени кой знае колко след трансплантацията, той се промени изцяло, по отношение на усещането ми за излекуване. Аз вярвам, че съм оздравяла, осем месеца съм здрава и на всеки 21-ви ден от месеца аз празнувам, семейството ми празнува, защото това е наш празник.

Снощи си говорихме с Алинка и тя ми каза, че това е моят празник, а аз й отговорих, че днешната дата е наш празник, защото не само аз съм спечелила от това да съм здрава, а цялото семейство, защото тя вече не чува на всяка нейна молба за игра, че съм уморена или че е нужно да поспя. Не чува и че "по-късно" ще играем, готвим, садим цветя, рисуваме, моделираме с пластилин, пишем домашните, чистим :D, скачаме, тичаме, разхождаме... списъкът е безкраен. Точно обратното, аз я гоня сега да правим повечето моменти, които сме пропуснали, за да наваксаме и да има усещането, че все пак й е откликнато на желанията, на които до скоро не можех да отговоря. Съпругът ми пък не отменя дълго планирано пътуване, защото съм с високо кръвно и ми е много лошо и не знаем дали няма да се влоша.. Аз сега го гоня да пътуваме и да планираме екскурзии.

Вече не се и старая да "трупам" спомени на конвейр, защото знам, че съм тук още мнооого дълго време и съм здрава.

ЗДРАВА съм вече ОСЕМ месеца и съм щастлива от този факт. Щастлива съм, че мога да споделя това мое здраве с най-милите ми две същества в света и отвъд - моят съпруг и моята дъщеря.

Честит празник на трима ни :)