8 години "Да"

На този ден точно преди 8 години Никола беше решил да ми готви вечеря в неговата квартира. Преди да се сгодим ние празнувахме годишнината си на шест месеца. Това бе денят, в който бяхме заедно две години и половина. Помня, че отидох в определен час, може би да е било към 18:00 с идеята да му помогна за вечерята и да хапнем. За моя изненада той ми отговори, че няма нужда от помощ и да отида в спалнята, където да изчакам, да си тършувам из интернет пространството, да си почивам.. с две думи да не му се мяркам пред очите в кухнята.

Реших да подредя малко дрехите, които бяха извън гардероба и видях, че едната врата на гардероба бе отворена, а от горния рафт висеше някакъв шал. Предположих, че Никола е вадил нещо и е дръпнал шала, та го взех да го сгъна и прибера на мястото му. Видях под шала една бяла продълговата кутийка, като първоначалната мисъл, която мина през главата ми бе да са някакви лекарства на баща му, които да му занесе на Смолян. Обаче следващата рационална мисъл бе, че ако са лекарства няма да стоят на рафт, скрити под шал, нали така :) Затова понечих да отворя тази бяла продълговата кутийка. В нея видях малка подаръчна кутийка и сърцето ми подскочи за секунди от мястото си до гърлото ми и обратно до петите ми. Чувствах, че в тази кутийка е МОЯТ пръстен. Понечих да я отворя, но реших, че ако наистина е това, което мисля е редно да го видя, когато му дойде времето.

След този момент не можех да се побера в кожата си. Чудех се, ако наистина е това, което мислех какво ще отговоря, когато дойде моментът. Дали това е човекът за мен, дали наистина се обичаме толкова много, че да създадем семейство. И въпреки въпросите, които ми нахлуваха в главата друг отговор не намирах, освен, че това е той. Не бях убедена в твърдението си, но не намирах и нищо, което да ми доказва обратното.

Опаковах неговия подарък, който бе билети за снукър шампионат след няколко месеца, на който той много искаше да отиде. Бях купила и една тениска, която бе за замаскиране на истинския подарък и изненадата да е по-голяма.

Помня, че бе изключително горещо на този ден. Аз се бях преоблякла с къси панталонки и потник и предложих на Никола да хапнем така, без официалности, че е много горещо. Той категорично отказа, дори като облече ризата бе закопчал и най-горното копче.

Влизайки в хола загубих ума и дума. Обстановката бе изключително романтична със запалени свещи, приглушена светлина, джаз музика.. Масата, красиво аранжирана с вкусотии за ядене.. различни сирена, грозде, вино... Основното бе фантастично. Неговата запазена марка - телешки пържоли с гъбен сос.

Много си говорехме, смеехме и се забавлявахме. Аз вече бях забравила за онази малка кутийка, която намерих в гардероба. Предложих да се разходим малко на въздух преди десерта, че малко бях прекалила с хапването. Тогава, неочаквано дойде и предложението. Романтично, истинско и оставило ме без думи. От вълнение дори не си погледнах пръстена. Пръстен, чийто камък е с цвета на очите ми - прекрасен смарагд, който до ден днешен не свалям от ръката си.

Трябваше ми известно време след тази вечер да асимилирам, че сватбата наистина ще стане действителност, аз наистина ще облека сватбена рокля и всичко, за което сме си говорили някога с Никола на шега ще стане реалност.

Днес мога да споделя, че това мое решение може би е било едно от най-правилните в живота ми. Имаме прекрасна дъщеря, построихме си къща, която превърнахме в дом, за който мечтаехме, обикаляме света и споделяме невероятните ни приключения, заедно се учим да борим трудностите, заедно се отстояваме от обкръжението ни и вярвам, че щом сме заедно значи може да се преборим с всичко, та дори и с неизлечима болест. :)